Все по-силен става интересът към българските паспорти сред бошняците и гораните в района на Призрен. Организират се сдружения на българите, макар че официално в Косово няма българска общност, пише Дойче веле на сайта си на сръбски език.

Гораните или горанците (друго самоназвание - нашинци или нашенци) са малка помашка общност. Това са помаците на Шар планина, потомци на етническите българи в Косово и Албания. Още в началото на XX век етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов ги описват като българи.

Преди месеци пък под заглавие „Агитатори карат гораните да взимат български паспорти“ македонски вестник писа, че български агитатори отивали в районите Гора и Средачка Жупа в Косово, за да убеждават хората там да се самоопределят като българи. Те предлагали на „македонските горани българско гражданство за 3-6 месеца, български паспорт за по-малко от година и студентски стипендии в София и Пловдив“.

В материала на Дойче веле се обяснява, че взимането на българско гражданство  от хора от Косово ставало единствено по икономически причини. Няма и дума за присъствието на потомци на етнически българи в новата балканска държава.

„Фатима Реджович от района на Призрен е завършила преди три години медицина в Сараево и не може да си намери работа. Тъй като България, която е член на ЕС, по ускорена процедура предлага свои паспорти, Реджович вижда в това решение за своя проблем.

„Имам сръбски паспорт, но нищо не мога да направя с него. Разпитала съм и разбрах, че българският паспорт е единственото решение, само той може да ми помогне да си намеря работа и да си осигуря живота. ... Чух, че Германия търси лекари и смятам, че там ще съм много по-добре. Ако успея да направя това, което планирам, никога повече няма да се върна тук“, цитира Дойче веле д-р Реджович.

В материала на Дойче веле се казва още, че действията на България представлявали „разцепване на бошняшката общност“. „В присъствието на представители на българското посолство в Прищина и държавната Агенция за българите в чужбина преди два месеца официално беше създадено Дружество на българите в Косово със седалище в Призрен. Събират се документи и заинтересованите – най-вече от общините Призрен и Драгаш, по съкратената процедура и с помощта на посредници получават български паспорт за една година.

Представителите на бошняците се отнасят различно към този въпрос. Някои смятат това за „допълнително разцепване на тяхната общност и формиране на нова – българска“. Затова призовават ЕС да „спре процеса, въз основа на който България, освен че получава своя общност /в Косово/, бива богато възнаградена за това от фондовете на ЕС за диаспората“.

От друга страна според Садик Идризи, бивш здравен министър на Косово, който е по произход от Драгаш, даването на български паспорти е опит „за решаване на икономическите проблеми“.

„Хората вече не са доволни от сръбските и македонските паспорти на този етап, българският паспорт има по-голяма тежест, тъй като с български паспорт могат да започнат работа в страните от ЕС... И това е възможност за тях икономически да оцелеят. Напълно разбирам тези хора“, казва Идризи.

И Петрит Селими, заместник-министър на външните работи на Косово, не смята, че ситуацията е тревожна. Според него „докато това се прави в рамките на конституцията и действащото законодателство, това не представлява намеса във вътрешните работи на Косово“.

Докато официалните лица тълкуват ситуацията по един или друг начин, с автобуси и по други начини според запознати много хора от района на Призрен, а в последно време и от други райони в Косово, почти всеки ден заминават за София, за да подадат документи за български паспорт. Мнозина вече са го и получили. Процедурата за получаването на гражданство е намалена от пет години на една година, като за паспорт трябва да се отделят около хиляда евро. Така сръбските и македонските паспорти вече имат силна конкуренция, заключава Дойче веле.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• косово
• Призрен
• Садик Идризи
• Петрит Селими