Снимка: Ройтерс, архив
fallback

Тялото на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес е било кремирано в Мексико в четвъртък, в деня на смъртта му. Това съобщиха колумбийски медии, като се позоваха на източник от обкръжението на твореца.

Oще по темата

"Останките са били кремирани в четвъртък през нощта в Мексико”, предаде колумбийското радио РСН.

Церемонията е била извършен бързо и е била частна по молба на роднините на покойника.

Сега урната с праха на носителя на Нобелова награда за литература се намира в крематориума, тъй като роднините му още не са решили в коя страна да бъде погребан Маркес.

Семейството на Маркес все още спори за това къде да намери той последен пристан. Близките на писателя, живеещи в Мексико, искат той да остане при тях в столицата Мексико, докато роднините му, които са в Колумбия, настояват праха на автора на
романа "Сто години самота" да бъде върнат в родината му.

По данни на колумбийски медии сега се разглежда вариант, при който част от праха на Маркес да остане в Мексико, а друга да бъде изпратена в Богота.

Официалната церемония по прощаването с Маркес ще се състои в понеделник, на 21 април. На нея ще присъстват президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос Калдерон и на Мексико Енрике Пеня
Нието.

Смъртта на видния колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес е била предизвикана от бъбречна недостатъчност и последвало респираторно заболяване.

"Причината за смъртта /на Маркес/ са станали бъбречна недостатъчност и последвало след това респираторно заболяване, което е довело до колапс /остра съдова недостатъчност, съпроводена от падане на кръвното налягане - бел.ред./", съобщи колумбийското радио.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

8

Анонимен

преди 10 години

Местим ли?

7

дядо

преди 10 години

@4,не знам дали атакистите са ограничени хора,но за един индивид от Банкя,който се хвалеше,че е чел само "Винету" поличих идеална, четиригодишна представа,че е страшно ограничен

6

Даола

преди 10 години

Понякога препрочитам "Сто години самота". Толкова е специфично латиноамериканска и заедно с това универсална. Ние също сме в Макондо, особено тези дни с дъждовете, сивотата и глупавата безнадежност, в която сме потопени.Сбогом, мъдрецо Маркес!

fallback