Изкуството често имитира истинския живот. И колкото и странно да звучи, новелата "Франкенщайн" също е вдъхновена от истински събития. Всичко започва с едно късо съединение и малка умряла жаба.

През 18-ти век Луиджи Галвани прави своето голямо откритие – галваничният елемент, който носи неговото име.

Докато асистентът му извършва дисекция на нервните окончания в жаба, близкият генератор създава искра и кракът й трепва. Професорът не скрива интересът си към аномалията и години наред прави изследвания и извършва експерименти докато не доказва, че мускулът и нервните клетки произвеждат електричество. Неговите тестове обаче не се провеждат само върху жаби.

На 17 януари 1803 година убиецът Джордж Фостър е обесен в затвор в Лондон. Практиката била следната – тялото пътува през целия град чак до колежа за хирурзи, където се извършва публична дисекция. Но не това се случва с трупа на Фостър. Неговата съдба е друга – ще бъде електрифициран, за да може Галвин да докаже своето твърдение. 

Присъстващите на експеримента са ужасени. Тялото започва да се гърчи, мускулите на бедрата се стягат, лявата ръка на трупа се вдига във въздуха, а едното му око се отваря. Когато по-късно ги питат какво са видели, всички са категорични – убиецът е бил на ръба да се върне към живота.

Но идеята, че има връзка между живота и електричеството далеч не хрумва първо на Галвани. Около век по-рано Исак Нютон също споменава за подобна възможност в своите ръкописи от 1700 г.

30 години по-късно астрономът Стивън Грей провежда друг експеримент. Той иска да демонстрира принципа на електрическата проводимост и за целта използва малко сираче, което виси от тавана на копринени шнурове. Грей допира положително заредена метална тръба до краката на детето и така те се зареждат отрицателно, а другата половина от тялото на момчето – положително. Пръстите му се превръщат в магнит и привличат към себе си златно листо от близката маса.

Кръговете на обществото, в които се движела младата Мери Шели, също били дълбоко впечатлени от възможността електричеството да върне човешко същество обратно към живота.

Нейният близък приятел поетът Самюъл Тейлър Колридж е толкова впечатлен от галванизма, че когато разбира за лекцията, която неговият другар Хъмфри Дейви ще води в Лондон по темата, веднага му пише писмо: "Мускулите ми изтръпнаха и се стегнаха когато чух новината. Сякаш ги бяхте подтикнали с вашата връщаща живота техника".

Самият Пърси Биш Шели, който става съпруг на Мери през 1816 г. е крайно заинтересуван от експериментите.
Възможно ли е или не? Десетки лекари и учени влезли в спор по темата.

Някои се подигравали на опитите на Галвин, други ги приели прекалено сериозно и стигнали до свои заключения – че електричеството е връзка между духа и тялото на човека.

Естествено, никой не успява наистина да върне труп обратно към живота, но все пак успяват да вкарат идеята в главата на Мери Шели.

Сама тя твърди, че смразяващ кръвта сън я е вдъхновил да напише "Франкенщайн". Пред очите си тя вижда млад студент с огромно желание да се превърне в Бог. Той е коленичил с тревожно лице пред своето зловещо творение – чудовище, което някога е било мъртво, ала животът отново е започнал да тече във вените му.

Мери Шели се събужда, а тръпки побиват тялото й. Малко след това, романът е факт. Но сънят не е просто знак от съдбата, а нейното съзнание, което обработва цялата информация за галванизма, която е получила.

Два месеца след публикуването на книгата, химикът Андрю Ур провежда свой собствен експеримент върху тялото на екзекутирания за убийство Матю Клайдсдейл. В своите записки, той разказва, че всеки един от мускулите на трупа започнал да све свива, крайниците му – да се движат, а на лицето му се появявали различни гримаси, от  гняв до плашеща усмивка. Случващото се било толкова ужасяващо, че някои от наблюдателите напуснали сградата, а част от тези, които решили да останат – припаднали.

"Франкенщайн" не жъне успех веднага след излизането си. Идеята за това, да върнеш мъртвите обратно към живота е била нещо, с което тогавашните хора са били свикнали, също както днес ние сме сме напълно наясно с вероятните възможности, които има изкуствения интелект. За тях, историята на Мери Шели не е била фантастична, а просто част от реалността им. Ала когато никой не се връща към живота благодарение на електричеството, идва времето на "Франкенщайн" да се превърне в легенда.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• електричество
• Франкенщайн
• трупове
• експерименти
• Мери Шели