Снимка: The Listing Maniac
fallback

Общ преглед

Представете си село, в което домовете на жителите нямат врати, магазините не се заключват през нощта, а местните никога не се чувстват застрашени от набези...

Макар и да звучи като приказка, такова селище наистина има. Шани Шигнапур се намира в Индия, а местните полагат грижата за своята сигурност на божеството Шани – богът на Сатурн.

Според 300-годишна легенда след огромно наводнение в селото водата донесла огромен черен къс от скала, който бил открито от жителите на Шани Шигнапур на брега на река Панаснала, която някога минавала през селото. Когато местните докоснали камъка с пръчка, от него започнало да капе кръв.

По-късно същата нощ божеството Шани се появило в съня на старейшината на селото и казало, че камъкът бил негов идол. Шани заповядал черният къс да се пази в селото. Имал само едно условие – идолът и огромната му магическа сила да стоят на открито, за да може Шани да вижда цялото село. След това благословил старейшината и обещал да пази Шигнапур от злото.

Местните монтирали камъка на голяма платформа под открито небе в центъра на селото и решили да махнат всички врати и ключалки по къщите. Вече нямали нужда от тях, след като божеството ще бди над тях.

Традицията се предавала от поколение на поколение. Местните обикновено слагали само дървени дъски пред вратата си вечер, за да държат кучетата и други животни навън. Нямали постоянни врати и оставяли всичките си бижута и пари напълно незащитени. Искрено вярвали, че свещеният Шани ще ги пази от всякакви набези. Дори в обществените тоалетни на селския площад нямало врати. Жените, обаче, настояли все пак да има някакво лично пространство и затова хората от селото сложили само завеси.

Новопостроените сгради, които се появяват Шигнапур, също трябва да следват старата традиция. Полицейското управление, което "отворило врати" през септември 2015 г. било построено без предна врата и до днес не е получило нито един сигнал за престъпление.

В Шигнапур има и банка. United Commercial Bank отваря първия си клон в Индия (а и в света), който не се заключва. Има стъклен вход, който внушава прозрачност и почти незабележима ключалка в знак на уважение към вярванията на жителите на селото.

Местните са толкова безгрижни, че дори не молят никой от съседите им да наглежда домовете им, когато ги няма в селото. Според вярванията им, крадците ще бъдат незабавно наказани от Шани, ако дори дръзнат да извършат престъпление под неговия поглед. Ще бъдат осъдени на седем години и половина лош късмет, ако обидят Шани. Един от жителите на селото дори разказва как негов съселянин се опитал да сложи постоянна дървена врата на жилището си и на следващия ден претърпял катастрофа.

В селото няма нито един магазин, който да продава ключалки или брави за врати, защото това би бил обречен бизнес.

Заради необикновената си история Шани Шигнапур привлича поклонници от цялата страна. Поне 40 000 души дневно се стичат до селото, за да отдадат почит на скромния камък, който днес се е превърнал в огромен храм.

Колкото и перфектна да изглежда идеята за този малък райски оазис, през 2010 жител на селото съобщава, че пари в брой и вещи на стойност 35 хиляди рупии са били откраднати от колата му. През 2011 пък крадец на злато откраднал орнаменти на стойност 70 000 рупии. Обвиненията са свалени, след като жителите на селото настояли, че кражбите били извършени от външни хора.

Скептиците се съмняват, че ниското ниво на престъпност в селото се държи на легендата за мистичното божество. Каквато и да е истината, все повече млади жители на Шигнапур търсят официално разрешение да сложат врати на домовете си и ключалки, за да защитят собствеността и семейството си.

Въпреки това, повечето жители на Шигнапур се надяват, че традицията ще продължи още дълго, а Шани все така ще бди над селото и през идните десетилетия. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

44

ognyanz

преди 5 години

До Гoшу: Вярно, че заключваха и по бай Тошово време, но се знаеше, че по правило ключът е под изтривалката.А по темата: И по нашите места е имало селища без престъпления. В Търговище, днешна Румъния Влад Цепеш набивал престъпниците на кол. И веднъж оставил до чешма в центъра на града златен съд за пиене на вода, и никой не посмял да го открадне. На боговете не е разчитал твърде много.

43

Анонимен

преди 5 години

Хаха, един кумир, направен от човешка ръка, ги пази?Готин виц.И за благодарност му принасят жертви, понякога човешки. В зависимост от това, което "кумирът" им заповяда. Вие, давате ли си сметка къде ни връщате с такива безумни статии?За разлика от дива Индия, езичеството отдавна е отречено от християнска Европа. По обясними за всеки разумен човек причини.Мислете. Преди да пишете и говорите.

42

Гoшу

преди 5 години

Та и пияндета и алкохолици също имаше, редовно ги гледах в на баща ми компанията и кварталния ресторант като малко дете. Тогава кръчми май нямаше. От квартала по-големите жулеха ракия из парковете или по бордюрите пред блока. Честно казано, не виждам голяма разлика между тогава и сега. И кви са тия простотии, че не се заключвали вратите. Всички си ги заключваха, може по селата да не са, но в София, Пловдив, големите градове всичко се заключваше

fallback