Хората не се раждат, плашейки се от гнева си. Децата плачат, реват и тропат с крак, оставяйки ви поразени. Гневът е един от „Седемте смъртни гряха”, според християнската вяра - Будистите също не приемат гнева. Той се разбира като негативна емоция, показваща слабост.

Така че, ако се ядосвате – ще горите в ада и ще нарушите вътрешния си мир. Не е учудващо защо сме се научили да го крием така добре, дори от себе си. Преди много години, великият гръцки философ Аристотел е казал: „Всеки може да се ядоса – това е лесно. Но да се ядосаш на правилния човек, в точната степен и точния момент и по правилния начин – ето това не е лесно”.
 
Гневът е толкова естествен колкото дишането. Както детето показва своите емоции, за да разберем, че нещо не е наред, така е здравословно да постъпваме и ние. Но е важно да се знае едно - естественият гняв е различен от яростта. Естественият гняв е вашата сила, предупредителен сигнал, че съществува проблем. Той е, когато в ума ви се прокарва мисълта - "Хей, това не е правилно". Това не е редно, но е факт. Яростта идва, когато естествения гняв е потискан твърде дълго.
 
1. Гневът ни изгражда като личности
 
Емоции като гняв, тъга или щастие, показват какви сме ние. Родителите ни възпитават, че гневът е срамен и трябва да го крием. Това води до големи вътрешни конфликти, когато искаме да отстояваме собственото си мнение, но усещаме, че може покажем гняв, а това е срамно.

Останалите начини, по които гневът ни помага в живота - четете в TeenProblem.net

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• гняв