Моралните особености и ценности на автора на едно от най-великите детски произведения - “Алиса в страната на чудесата”, отдавна са обект на анализ от страна на психолозите.

Негов близък приятел разказвал: ”Най-голямата радост за Луис бе дружбата му с малки момиченца. Момиченцата, за разлика от момченцата, му се струваха невероятно красиви без дрехи. Понякога той ги снимаше или ги рисуваше голи, разбира се, с позволението на техните майки”.

“Аз обичам децата (но не момченцата)”, написал в свое писмо Карол.

Самият той определял приятелството си с момиченца като абсолютно невинно.

Интересно е, че Карол определял с думата “дете” не само малките момиченца, но и 20-30 годишните жени.

През 1894 г. той пише: "Една от най-големите радости в моя живот – учудващо щастлив – е привързаността на моите малки приятелки. Преди 20 или 30 години бих казал, че десет е идеалната възраст, сега за мен идеална е възрастта от 20 години, дори 25. Някои от моите любими момиченца са вече на 30. Мисля, че възрастен човек, като мен на 62, има право да ги смята за деца”.

Първоначално писателят бил близък приятел със семейството на "Алиса“, но когато тя станала на 11 г., отношенията му с родителите й охладнели мистериозно.

Скоро на търг ще бъде предложена записка на писателя, която се очаква да внесе повече яснота относно истинското му отношение към децата.

Във викторианска Англия в края на ХIX в. момиченцата до 14 години са се смятали за асексуални. Дружбата на Луис Карол, от гледна точка на тогавашния морал, е била абсолютно невинна. От друга страна, по-близкото общуване с млада жена, особено насаме, се е осъждало строго.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase