Снимка: архив, Reuters

Македония е в риск от сериозна дестабилизация. Отдавна видими са негативни тенденции, които всеки момент могат да се активират отново и да породят етнически конфликт. Това посочва в свой анализ на изминалия политически месец институт „Иван Хаджийски“.

Според анализа българското правителство недалновидно е предоставило цялата инициатива на хипотетична „обща европейска позиция“, без да прояви желание за диалог по македонския проблем с другите балкански държави.

В същия момент Европа се е оказала видимо неподготвена за предизвикателството на македонската криза - от една страна се осъждат корупционни и недемократични практики на режима на Никола Груевски (особено от ПЕС), от друга – говорителят на ЕНП потвърди, че доверието на европейската десница в Груевски не е нарушено.

Украйна според анализа изпада във все по-тежка криза при липса на ясна геополитическа перспектива и растящо недоволство срещу управляващите. Киев продължава да се готви за ново настъпление в Донбас. Алтернатива, за която вече се говори, е замразяване на конфликта. Във всеки случай действията за все по-пълна изолация на Донбас не говорят за мирен изход. Опитът за военно решение, колкото и да е рисков, всъщност е един от малкото останали инструменти да се пренасочи вниманието от надвисналата икономическа катастрофа.
 
Състоялият се диалог между американския държавен секретар Джон Кери и руския президент Владимир Путин даде шанс за намаляване на международното напрежение. Но в същото време структурното геополитическо противопоставяне на САЩ и Русия се утвърждава. Военната активност на основните глобални играчи се усилва.

Това е „острото” противопоставяне на глобалната карта.

Утвърждава се обаче и едно „меко” геополитическо противостоене - на САЩ и Китай. В този смисъл нарастващо внимание привлича Далечният изток с конфликтните острови в Южнокитайско море.

Центровете на глобално напрежение се преподреждат: сега изпъкна Близкият изток (с напредването на Ислямска държава, войната в Йемен, възела на иранската ядрена програма), а Украйна остана на втори план.

В стратегически план особено значение има триъгълникът Москва-Пекин-Делхи. Военноморските маневри на Русия и Китай в Средиземно море ще продължат през септември в Южнокитайско море. Бялата книга „Военна стратегия на Китай” предвижда да се задълбочи сътрудничеството между армиите на Китай и Русия в рамките на двустранните отношения на „всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие”.

Същевременно Евразийският икономически съюз и Китай започнаха преговори за създаване на обща зона за свободна търговия. Премиерът на Индия Моди посети Пекин и сключи важни споразумения за развитие на сътрудничество. В Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции Индия става вторият държател на акции след Китай. Русия и Индия пристъпват към съвместно производство на военна техника. И може би най-симптоматично: представители на Китай, Индия и Русия се срещнаха в Ню Делхи за по-тясна координация по въпроса за перспективите на Афганистан.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase