Снимка: архив Reuters

Към октомври в Гърция са осъдени 107 българи за трафик на нелегални мигранти. Задържаните пък са 89.

Колко от тях обаче са реални трафиканти и колко са попаднали в клопката да са продали колата си и новите й собственици да не са сменили регистрацията й и да я ползват за престъпни цени, не става ясно.

Това обяснява в писмен отговор на въпрос на депутат от опозицията външният министър Екатерина Захариева, след като през лятото стана ясно, че масово българи са подсъдими за трафик на мигранти в Гърция, като в много от случаите те са продали камион или микробус, който новият собственик не е вписал на свое име.

Още по темата

Гръцките власти без разследване ги привличат като обвиняеми, защото микробусът или камиона по документи се водят на тяхно име и така сънанордниците ни се оказват престъпници без дори да подозират.

Захариева допълва, че в посолството ни в Атина няма постъпили молби от българи за образувани прокурорски преписки и съдебни дела за трафик на хора.

За сметка на това в консулството в Солун има немалко такива случаи.

Това било свързано с характеристиките и начина на извършване на подобни престъпления.

Схемата е следната: Наемат се българи в затруднено финансово положение, които да извършват нелегален трафик на мигранти. Тези наши сънародници преминават най - често пред ГКПП Свиленград – Орменио и товарят нелегални мигранти от гръцко-турската сухопътна граница, за да ги закарат до Солун.

Обикновено гръцката полиция проследява движението на съмнителните коли и хваща шофьора, който кара мигрантите.

Освен тези престъпници, невинни българи попадат под ударите на гръцкия закон, защото са продали автомобил.

В консулството ни в Солун има 16 такива случаи.

Захариева уточнява, че е възможно броят им да е и повече, защото ако арестуваният поиска да не бъде уведомявано консулството, желанието му се изпълнява автоматично.

При всички случаи, когато е поискана помощ от консулската служба, тя оказва съдействие.

От дипломатическата служба предоставят основна юридическа информация, както и контакти с адвокати, които говорят български език и имат опит в подобни дела.

В почти всички случаи адвокатите са успели да съберат доказателства, че колата е продадена преди да бъде използвана за трафик на мигранти, така че обвиненията срещу сънародниците ни са свалени.

Справка на съда в Комотини, където се разглеждат голяма част от тези дела в Северна Гърция, сочи, че от 2017 г. до края на август тази година има общо 154 съдебни решения по дела срещу българи за трафик на хора.

Не става ясно обаче колко от тях са срещу бивши собственици на автомобили с българска регистрация, защото от съда не съобщават подробности.

Съгласно гръцкото законодателство при трафик на мигранти на територията на страната съдебна отговорност носи, както шофьорът, така и собствениците на автомобила.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase