Бунт: Бившият нацистки лагер Старо Саймище става забавачка

Сивата, застаряваща сграда, в която се помещава детска градина Савско Обданище в Белград, е имала много функции през годините.

В един момент е била ресторант и до ден днешен все още се вижда застарялото обзавеждане. По-навътре обаче има широки врати, които водят към спортната зала. На горния етаж има фитнес. Стълбите са изрисувани с анимационни герои и водят директно към детската градина.

Нищо от тези неща не подсказва за едно от най-страховитите превъплъщения на сградата: Болница в нацистки концентрационен лагер.

Въпреки че Старо Саймище се спряга за най-подходящата локация за издигане на мемориал за жертвите на Холокоста от началото на 90-те години, стъпки за одобряването му не са направени. Междувременно, части от мястото са продадени на частни собственици.

Бунт: Бившият нацистки лагер Старо Саймище става забавачка

Когато жителите на Белград чуват, че всъщност там ще се изгради детска градина, която ще отвори тази есен, недоволството нараства.

"Детската градина е много неподходяща, като имате предвид какво се е случило тук", казва Роберт Сабадош, президент на Федерацията на еврейските общности в Сърбия, пише Guardian.

"Но още по-голям скандал е това, че барове са работили тук в продължение на години, даже десетилетия. Тук дори е имало нощен клуб. Това е било място на нещастия, страдания и не може да бъде забравено", казва Сабадош.

На няколко километра от централната част на Белград, лагерът Старо Саймище е отворен през 1937 г. като търговски комплекс от 11 сгради. През 1941 г. обаче, когато нацистите окупират Югославия, те го превръщат в концентрационен лагер.

Около 100 000 евреи, сърби и роми са прекрачили портите му преди освобождението на града през октомври 1944 г. Над 40 000 от тях са били убити. Някои от тях от мъчения, други са били обгазени в автобуси, които са ги откарвали към масовите гробове, които вече ги чакали край Белград.

В годините след това някои от сградите са превърнати в кръчки, ателиета, място за жива музика и дори офиси на партии. Други от тях се разпадат. Старо Саймище все още влиза в новините, когато поредния бизнес отвори врати, но както с повечето неща бързо отшумява.

Не точно така стоят нещата със сградата, в която ще заработи детска градина Савско Обданище. Тя е купена през 1998 г. от Миодраг Кръшманович.

"Борих се 20 г., инвестирах в тази сграда, грижих се за нея, отгледах я. Купих я в ужасно състояние, тотално съсипана. Даже нямаше покрив, беше напълно прогнил", обяснява бизнесменът.

"Трябва да сравнят състоянието на сградата през 1998 г. и днес. Всички трябва да казват "Благодарим ви много господине, чудесна работа, господине", настоява Миодраг Кръшманович.

Той казва, че не е бил запознат с историята на Старо Саймище, когато е купил сградата. Всъщност, не е единственият.

В Сърбия темата за Холокоста не е сериозно застъпена. Много сърби считат, че това е нещо далечно от тях, което не се е случвало по родните им места. Не и на пешеходно разстояние от центъра на столицата.

Роберт Сабадош смята, че не може да се винят хората, които ръководят бизнеса си от Старо Саймище.

"Две трети от тях вероятно дори не знаят какво се е случило тук", казва той. "Това е симптом на провала на нашата колективна памет".

И Кръшманович, и Сабадош винят държавата за състоянието на Старо Саймище и са против идеята въбоще да се продават парцели там. Кръшманович казва, че адвокати на държавата са се опитали да го изгонят от там "7 или 8 пъти", но не са успели, защото продажбата все пак е законна. Той твърди, че с радост би продал собствеността си обратно на държавата.

Старо Саймище не е единственият бивш лагер, който преживява своето търговско възраждане. През 2005 г. на мястото, където се е издигал лагера Топовске Шупе е купен от местната Делта холдинг. Компанията възнамерява да премести останките на сградата тухла по тухла, до съседен парцел, така че да може да построи на оригиналното място най-големия мол на Балканите. Този план силно разгневи местното еврейско общество.

За евреите в Белград надеждата е, че на мястото на Старо Саймище някой ден ще има мемориал, подобен на "Музея на Терора" в Будапеща.

"Мемориален център, който трябва да има образователна функция", обяснява Сабадош. "Статуя, на която хората могат да положат цветя няколко пъти в годината не е достатъчна. Има нужда да бъде място, където хората могат да чуят, да научат, да разберат онова, което се е случило тук и не е изключено, че същото може да се случи утре, ако не бдим", казва той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase