Тези думи са на великата Айрис Апфел, която показва, че годините не могат да бъдат пречка, за да изживееш живота си пълноценно. Тя има уникален усет към модата, дизайна и съчетаването на евтиното с това, което е шик. Творческите начинания на Апфел варират от кариерата й като текстилен дизайнер до работата й като интериорен дизайнер в Белия дом и производството на собствена линия за бижута и дрехи.

 

Апфел добива световна слава, когато Музеят за изкусва "Метрополитен" в Ню Йорк посвещава своя изложба на нейна колекция през 2005 година. Тогава тя е на 83 години. Толкова вдъхновяваща, колкото и личния й стил, е дългогодишната любовна история със сърпуга й Карл. Двойката прекарва почти 70 години заедно, като през това време създават собствена текстилна компания, участват заедно в документален филм и се обичат безрезервно.

 

Това е една история за момичето от 20-те години на миналия век, което среща своя принц и сбъдва всичките си мечти. 

 

 

Айрис Апфел е родена през 1921 година в Астория, Куинс. Тя е единствената дъщеря на Самюел и Сади Барел - еврейска двойка с руски корени. Баща й е декоратор на стъкла, а майка й притежава моден бутик. От Самюел тя наследява любовта към интериорния дизайн, а от Сади учи важността на аксесоарите. 

 

"Тя се отнасяше към тях като талисмани. За нея бижутата бяха най-важното нещо на света... нейните дрънкулки, гривни и мъниста. Бавно започнах да оценявам способността им да променят настроението и да изразяват индивуалността на човек", казва Айрис. Тя е израстнала във ферма, заобиколена от родителите, бабите и дядовците си.

 

За нейно щастие, по онова време возенето на метро е изключително достъпно и тя използва всеки удобен момент, за да посети отделни части на Ню Йорк. Така тя стига до всяко кътче на града, но най-много се вклюбва в центъра му. Като любител на аксесоари, Апфел купува първата си дрънкулка, когато е на 11-12 години. 

 

"Взех я от един магазин, който се намираше в мазето на една сграда. Никога няма да забравя това място, защото го свързвах с пещерата на Аладин. Продавачът се казваше г-н Дарис и беше елегантен мъж. Винаги се отнасяше с мен като принцеса". 

 

Апфел решава да се запише в историческа специалност в Университета в Ню Йорк, след което посещава и часовете по изкуство в Университета в Уинсконсин. По-късно тя ще изполва познанията си, за да стане редактор в списание "Women's Wear Daily". 

 

 

Айрис се запознава с Карл Апфел докато е отседнала в курорт край езерото "Джордж" в щата Ню Йорк. Годината е 1947-ма и двамата незабавно са привлечени един от друг и сходното им чувство за хумор. "Имаше нещо в нея, с което ми влезе под кожата", казва Карл в доументалния им филм. 

 

От своя страна, Апфел споделя, че е сметнала съпруга си за готин и мил, но я е спечелил след едно добре сготвено китайко. На 22 февруари Айрис и Карл се женят. Дизайнерката признава, че никога не е искала голяма сватба, а просто да подпише свидетелството за брак. За нея, е било по-добре да спести парите, но родителите й са искали да направят церемония. 

 

Присъстват около 125 души, а Карл и Айрис танцуват на най-прекрасните песни. В документалния им филм феновете могат да видят как двамата прелистват сватбения си албум и преглеждат снимките, на които танцуват.