Снимка: Facebook
fallback

След Волгин и писателят Калин Терзийски възропта срещу Григор Димитров. Или по-скоро към неговите милиони, които спечели на заключителния турнир на най-добрите осем в Лондон. Той направи сравнение с писателите у нас.

"Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша. Но съм почти сигурен, че тя ще е грубо отрицателна. Това, донякъде, ще ме зарадва - защото ще ме освободи от задължението да приемам сънародниците си "на сериозно". Така. Григор Димитров, известен български тенисист с европейски и световни постижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина долара. Игра на тенис.

Oще по темата

Горе долу в същите времена - да речем година по-рано - писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно - също получавал европейско и световно признание, докато пишеше за лондонско издание, а именно - за вестника на българите живеещи във Великобритания - получаваше за всеки свой разказ по 25 паунда. Но в един хубав ден главният редактор му съобщи, че повече от 10 паунда на разказ не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден... или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем "По жицата" или "Андрешко" да бъдат оценени по 10 паунда парчето?

После Калин Терзийски си даде сметка, че явно писателите трябва да умрат, за да зацъкат с език българите. И после от кумова срама да им отдадат някаква гузна почит. А докато умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, все пак, трябва да помним, е дух, знание и величествена мъдрост. Все пак", пише Терзийски във Facebook.

По-късно той прави сравнение и на таланта за тениса и литературата.

"Защо всеки казва: Ти знаеш ли какъв страшен труд и талант трябват за тениса? Обаче никой не се замисля какъв труд трябва за истинската литература. Знам отговора. Защото дори и най-жалките хейтъри, тия, които просто си пишат някакви мръсотийки във Facebook смятат, че и тяхното писане е нещо като писането на писателя. Нали - просто си пише човекът? Тогава и аз мога да си мисля, че ако си подхвърлям тенис топка - също съм голям тенисист. Но аз не си мисля такива неща".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

404

Карай

преди 6 години

Абсолютно подкрепям,трябва да се цивизова малко тази дивашка страна. Кинти,татуировки, обеци на пъпа и идоли тенисисти и футболисти.надуха ми главата с тоя гришо.А това че всички наши съседи имат поне по един нобелов лауреат а ние нито един,никой не го интересува. Това че отличните ученици - медалисти от международни олимпиади моментално се изнасят, също. И кво да се гордея с гриша и неговата любовница шерцингер....

403

Анонимен

преди 6 години

Улиците, г-н писателю, се кръщават понякога и на велики хора, оставили нещо трайно и хубаво след себе си. Вярвам, че ще има улица с името на Гр. Димитров някой ден, защото това момче ни накара да се гордеем, че сме българи. Йовков и Елин Пелин също са велики хора, чиито книги още се четат с удоволствие. Виж - улица с името на К.Терзийски не вярвам да има някога. Той с нищо не го е заслужил.

402

Анонимен

преди 6 години

Някой да е чел нещо от Калин Терзийски? И с какво нахалство този вечно пиян бездарник се самонарежда до истински писатели като Йовков и Елин Пелин, които между другото съвсем не са се оплаквали от бедност като него. Всекиму според заслугите в крайна сметка. Григор Димитров е трети в света, а Терзийски на кое място е в класацията на писателите?Завистта е най-грозното човешко качество.

fallback