Диктатори в модата: Александър Маккуин

Модният дизайнер Лий Александър Маккуин е роден на 17 март 1969 година в бедно семейство, живеещо в Лондон.
Баща му, Роналд, бил таксиметров шофьор, а майка му, Джойс, преподавала социални науки. С малките си доходи, родителите издържат и подкрепят Маккуин и останалите си пет деца.

Дизайнерът, наричан от приятелите си Лий през целия живот, открива своята хомосексуалност на ранна възраст и често търпи тормоза за това от своите съученици.

На 16 годишна възраст, Маккуин спира да ходи на училище. Намира си работа на “Савил роу”, търговска улица в Лондон, известна с предлагането на мъжки костюми по поръчка.

Работи в бутика „Anderson and Shephard” и след това се мести в близкия „Gieves and Hawkes”. С решението си да се занимава с кариера, свързана с дрехите, Маккуин се мести и започва да работи при дизайнерите на театрални костюми „Angels and Bermans”.

Драматичният стил, в който са издържани неговите дизайнерски решения, се превръщат в емблематични при по-късния етап на кариерата му.

Маккуин напуска Лондон за кратък престой в Милано, където работи като асистент на италианския моден дизайнер Ромео Гигли. При завръщането си в Лондон, Александър Маккуин се дипломира с магистърска степен в известния колеж по изкуство и дизайн Central Saint Martin.

Колекцията, която създава при завършването е вдъхновена от Джак Изкормвача и е изцяло изкупена от известната стилистка Изабела Блоу.

Ексцентричната дама се превръща в истински приятел на дизайнера и постоянно подкрепя и се застъпва за неговата работа.

Скоро след получаване на дипломата си, Александър Маккуин започва свой собствен бизнес в създаване на женска мода. Той се радва на голям успех с въвеждането на панталоните „bumster”, наречени така заради изключително ниската си талия.

Само четири години след завършване, Маккуин е нает за главен дизайнер на Louis Vuitton, собственост на Givenchy – една от най-големите френски модни къщи за висша мода.

Въпреки че това е изключително престижна позиция, Маккуин поема поста с неохота и времето, в което го заема (от 1996 до 2001) е изключително бурно. Дори и когато променя границите за общоприетото в модата (едно от ревютата му включва модел с ампутация, който минава през подиума с дървени крака), Маккуин се чувства сякаш не може да разкрие пълния си потенциал. По-късно, дизайнерът ще определи работата си там като „ограничаваща творчеството“.

„Третирах Givenchy зле. За мен беше само въпрос на пари. Но там нямаше какво да направя: единственият вариант, в който това щеше да проработи е ако ми бяха разрешили да променя цялата концепция на модната къща, да ѝ дам нова идентичност и те никога не ми позволиха“, споделя самият Александър Маккуин.

Дори и с резервите относно собствената си работа, дизайнерът печели наградата за британски дизайнер на годината през 1996, 1997 и 2001 година – всичките по време на работата си в Givenchy.

През 2000 година, Gucci купуват 51% от акциите на частната фирма на дизайнера и осигуряват капитала, с който той разширява бизнеса си. Малко след това той напуска Givenchy.

През 2003 година, Маккуин е обявен за Световен дизайнер на годината от Съвета на модните дизайнери на Америка и е отличен като Командир на британската империя от Кралицата на Англия.

Междувременно, Маккуин отваря свои бутици в Ню Йорк, Лондон, Милано, Лас Вегас и Лос Анджелис.
С помощта на инвестицията на Gucci, Маккуин става дори още по-успешен, отколкото преди.

Вече известен със своите ревюта, изпълнени със страст, дизайнерът създава още по-интересни неща след напускането си на Givenchy. Например, холограма на модела Кейт Мос в цял ръст при представянето на колекция есен-зима 2006.

Алексадър Маккуин си печели славата на смел дизайнер, който със сигурност не се срамува от липсата на традиционни визии или от бедното си минало. Един негов познат описва, че при първата си среща с него Маккуин „носи риза и най-нисък клас дънки, които изглеждат евтини и със свободно падаща верига от тях“.

Според близките до дизайнера, той е горд с разчупването на традиционния стереотип за успешен дизайнер.
През 2007 година, смъртта бележи дизайнера и го преследва до края на живота му. Първо се самоубива Изабела Блоу, на която Маккуин посвещава своята колекция пролет-лято 2008 година.

„Тя беше най-ценното нещо, което научих в модата“, споделя самият той за своята приятелка.

Само две години по-късно, майката на Александър Маккуин умира. Един ден преди нейното погребение, на 11 февруари 2010 година, тялото на дизайнера е открито в апартамента му в Лондон. Причината за смъртта е определена като самоубийство.

Изкачването по стълбицата на успеха от момче, отказало се от училището и родено в бедно семейство, превърнало в световноизвестен и признат дизайнер е забележителна история.

Неговите смели дизайнерски решения и ревюта удивляват и променят изяло света на модата, задавайки не просто нови критерии, но и обезсмъртявайки неговото наследство.

Дългогодишният дизайнер Сара Бъртон поема работата в модна къща Alexander McQueen, а творчеството на нейния основател е почетено през 2011 година със специална изложба на неговите творения в музея Метрополитън в Ню Йорк.

Някои от най-интересните факти около дръзкия дизайнер можете да прочетете в Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase