Агресивното поведение в никакъв случай не трябва да се неглижира. Моменталното реагиране е от изключителна важност още от първите прояви, независимо в каква възраст са започнали. Опитайте се да овладявате гнева си в такива моменти и се старайте да изпълните следните съвети за справяне с фрустриращата ситуация:

 

Използвайте жестомимичен език. Ако детето ви все още не е проговорило, няма да разбере какво точно му казвате. Говоренето и поучаването ще е необходимо в по-късен етап от развитието. Вместо това се опитайте да изградите набор от жестове, които да изпълнявате всеки път, щом немирникът си позволи да прояви агресия. Размахването на пръст или опънатата нагоре длан, придружени със сериозно и сърдито изражение биха били подходящи за подобна ситуация за изпращане на посланието – „Не прави повече така!“.

 

Следващият път, когато сърдиткото ви посегне, хванете ръцете му и му обяснете, (ако сте съгласни със ситуацията в конкретния случай), че колкото и да е ядосан и дори да има право да се сърди, удрянето в никакъв случай не е решение! Детето трябва да проумее, че боят не може и не трябва да е средство за изразяване на гнева и начин за справяне с проблемна ситуация.

 

Не се опитвайте да разисквате проблема с невръстното си дете. Дори да го питате дали ще се почувства зле, ако някой удари него по този начин, няма да го трогнете. У малките деца все още няма развито чувство на емпатия, каквото има при възрастните, така че употребата на подобни асоциации няма да помогне.

 

По-скоро си изградете система от наказания, които да включат механизма на възпиране на агресията, чрез лишаване от някакви блага за детето, не драстични, разбира се! Трябва да сте много внимателни да не прекрачите границата на накърняване на себеуважението на детето. Например, ако удари другото дете заради играчка – губи играчката, или – ако плюе децата на детската площадка се прибира вкъщи.