Снимка: sxc.hu
fallback

Много хора прекарват дни и часове, мислейки за миналото си. Тези хора са песимистични и нещастни. На първо място те трябва да започнат да мислят за щастливите моменти, които тепърва ги очакват.

Хората, които гледат повече в миналото, отколкото в настоящето или бъдещето, обикновено имат ниско самочувствие, винаги обвиняват външни фактори за несполуките си и често са депресирани.

Моделът „Аз съм нещастен“

Възможно е човек да се чувства нещастен, ако в детството си е чувал тази фраза често от родителите си. През ранните години психиката на едно дете е много податлива и попива всичко, което чува и вижда от родителите си. Запомнете, че вие сте различен човек от тях, живеете свой собствен живот и само от вас зависи да го живеете така, че да се чувствате щастливи.

Моделът „Това е негова/нейна вина“

Човек често обвинява другите за грешките и неуспехите си. Това прехвърляне на вината се корени в страховете, които той самият има. Да речем, че човек е имал лошо отношение от родителите си. Автоматично най-големият му страх в настоящето е той самият да не се провали като родител. При най-малката издънка на детето вината пада върху съпруга/съпругата.

Моделът „Моето минало е болезнено“

Ако в миналото човек е претърпял физическо насилие, това несъмнено нанася голяма травма и няма как да не рефлектира върху настоящето. Единият вариант е този човек да се превърне също в насилник, а другият – точно обратното, да се старае да предпази всички близки хора. В един момент добрите намерения се превръщат в задушаване. Грижете се за близките си и хората, които обичате, но без да прекалявате и да ги обсебвате.

Останалите модели вижте в Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

21

Анонимен

преди 11 години

До 8Няма да ти давам съвети. Само ще споделя, защото и аз бях в подобна ситуация доскоро. Сега си давам сметка, че болестта на родителя ми, пречеше единствено на заминаване в чужбина. Но, грижите за родителя, не са били причината за липсата на доходи и неуредения личен живот. Безсилието пред болестта ме прекърши и аз подсъзнателно не съм си разрешавал да ми се случват хубави неща. Не знам, дали и кога ще изляза от това състояние. Трябва време.

20

Анонимен

преди 11 години

Не може и не е нужно да се отърваваме от МИСЪЛТА (спомена) за миналото. Но, можем да се отървем от негативното ЧУВСТВО и потискащото настроение, като преоценим събитията от далечината на времето. Абсолютно всеки човек има положителни и отрицателни преживявания. Важното е, как ще ги оценим.Ако хората имаха способността да изключват спомени и да изпадат в амнезия, как ще получат обицата на ухото, която да пречи на повтарянето на същите негативи в настоящето и в бъдещето?!

19

Замислена

преди 11 години

Миналото винаги върви след човека, като една опашка е, не го оставя......

fallback