Американски молекулярни биолози установиха, че първата голяма промяна в генома на коронавируса, мутацията D614G, не само повишава неговата заразност и устойчивост на студ, но и го прави по-уязвим към атаки на антитела, съобщи БТА, позовавайки се на ТАСС. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс адвансис".

"Нашите експерименти показаха, че мутацията D614G променя структурата на протеините на обвивката на коронавируса по такъв начин, че шансовете за успешна адхезия към ACE2 рецептора и проникване в клетката са значително увеличени. От друга страна, същата тази промяна дава на антителата повече време и възможности за свързване с частици на SARS-CoV-2", пишат изследователите от Националната лаборатория в Лос Аламос (САЩ).

Първата голяма промяна в генома на коронавируса настъпи в началото на март миналата година, когато в Европа започнаха да се разпространяват нови щамове на коронавируса, притежаващи обща мутация в така наречения ген S, който кодира тази част от обвивката му, която е пряко свързана с проникването му в тялото.

Сега тази мутация D614G е налична при почти всички варианти на коронавируса, циркулиращи сред населението на всички континенти на Земята.

Група молекулярни биолози, водена от Сандрасегарам Гнанакаран, изследовател в Националната лаборатория в Лос Аламос (САЩ), проучи подробно последиците от тази мутация и разкри неизвестната й досега черта, която може да увеличи ефективността на ваксините и естествения имунитет срещу ТОРС -CoV-2.

Тази характеристика на вируса може да обясни защо всички съществуващи ваксини, чието разработване е започнало още преди появата на мутацията D614G, въздействат върху носителите му толкова ефективно, колкото и при първите версии на SARS-CoV-2. Тази ахилесова пета на коронавируса може да бъде използвана при разработването на нови ваксини и моноклонални антитела, предполагат изследователите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ваксина
• антитела
• геном
• мутации
• коронавирус