В масовото съзнание самураят е идеален воин, както и философ, поет и естет. Но дали наистина представителите на това военно съсловие в Япония са такива? И ако не, как е възникнал митът за съвършените самураи?

Образът на самурая - войн без страх, готов да жертва живота си всяка минута в името на своя господар, отдавна е много популярен в целия свят. Интересно е, че според различни проучвания, в наше време манията по самураите преобладава в Европа и САЩ и най-малко в страните от Югоизточна Азия, включително в самата Япония, пише "Правда".

В Страната на изгряващото слънце сега книгите и филмите за самураите бързо губят своята популярност, за разлика отвъд границите й.

С какво е толкова привлекателен самураят за жителите на съвременния свят?

Може би заради факта, че той без никакво съмнение може да жертва живота си в името на възвишените идеали, сред които номер едно е лоялността към господаря му. Освен това самураят изглежда е вид човек на честта, предпочита смъртта пред срама, за когото самото обслужване на своя господар е най-високото отличие и който презрително гледа на други хора, които се занимават само със собственото си обогатяване.

Също така много от самураите са образовани членове на средновековното японско общество, ценители са на красивото, талантливи поети са и са майстори на чаената церемония. И накрая, самураят се счита за експерт в борбата с мечове.

Всичко това прави образът на самурая, създаден от писатели, режисьори и художници, много привлекателен. Ако обаче дадете думата на историците, се оказва, че всички тези идеи за войните на средновековна Япония са абсолютно неверни. Точно като благородството и галантността на европейските рицари.

Но какви са истинските японски самураи?

За да отговорите на този въпрос, трябва да направите кратка екскурзия в историята на Япония. За първи път тази дума се появява в писмени източници около VII-VIII век и идва от глагола "сабурау", което означава "да служи". Прави впечатление, че първоначално онези, които са се наричали самураи, изобщо не са били воини. По това време в Япония армията се е набирала от селяни само при необходимост, а в мирно време охраната била съставена от представители на аристокрацията, за която думата "сабурау" не е приложима. Тези "воини в мирно време" имали много слуги, които се наричали самураи. В повечето случаи техните задължения включвали задължения като ескортиране на господаря им на различни официални събития.

През IX век започва създаването на професионални военни части. Този процес е бил особено активен в северната част на остров Хоншу, където японците са били в състояние на хронична война с "варварите" емиси. Тези единици били формирани от същите тези самураи. Така постепенно станали професионални воини.

За първи път самураите се оказват в това си качество по време на войната между клановете Минамото и Тайра (XII век). След това нито един военен конфликт не минават без тях. Прави впечатление, че до средата на XIX век, когато самураите престават да съществуват като класа, тези войници само веднъж са участвали в отблъскване на външна заплаха - монголското нашествие през ХIII век) и дори тогава армията на хан Кублай е победена не от тях, а от разразил се тайфун. Също така те само веднъж участват във външна експанзия - войната в Корея от XVI век.

В началото не е имало ясно разграничение между самураите и представителите на други касти в Япония. Всеки, който искал, включително и обикновен селянин, можел да стане част от армията на самураите. През XV век новодошлите се наричали ​​асигару (буквално "леки крака") и са били въоръжени само с копия с бамбукови върхове. Те били на предна линия в битките и всъщност били нещо като "пушечно месо". И нормално животът им бил кратък. Но тези, които успели да оцелеят, станали самураи. И един от тях станал фактически владетел на Япония - Тойотоми Хидейоши.

Именно той прави първия опит да превърне самураите в затворено съсловие. Според неговия указ (в края на XVI век) принадлежността към военното съсловие става наследствена. Заради страх да не бъде убит, Хидейоши забранил носенето на оръжие от всички жители на страната, с изключение на самураите. Неговият наследник Токугава Иеясу пък дава на самураите различни привилегии - да не плащат данъци, имали съдебна власт и само те били назначавани на държавни постове. Това се случва в началото на XVII век.

Интересното е, че точно по това време разпокъсаната Япония окончателно се обединява и всички войни в страната приключват. Самураите всъщност нямало с кого да воюват, а след две десетилетия спокоен живот бойната им подготовка била нулева. Документи от онова време разкриват оплаквания от различни владетели на региони и правителствени служители, че самураите не умеели да боравят с оръжие, били недисциплинирани и не знаели елементарните правила на военното изкуство.

Именно по това време, за да се предотврати по някакъв начин бързото разпадане на военното съсловие, започва да се появява митът за самураите. По това време се появява известният Бушидо кодекс на самурайската чест, основан на литературните произведения на Дайдоджи Юдзан (1639-1730), "Първоначалните основи на бойните изкуства" и "Скрити в листата" от Ямамото (1659-1719). В интерес на истината именно тези двама писатели са първите създатели на съвременния образ на "идеалния самурай", който до голяма степен е измислен от самите тях. Но пък през последните четири века техният "перфектен самурай" напълно засенчи истинския.

Всъщност, като се има предвид, че всички големи битки за Япония са спечелени в резултат на предателство (освен, може би, битката при Нагашино през 1575 г.), е трудно да се каже, че лоялността към господаря е била основната самурайска добродетел. През цялото време войските на самураите тихо се премествали от един противников лагер в друг.

Имало е случаи да са били зад различни враждуващи фамилии и независимо кой печели, те получават дължими пари за услугата. Това донякъде противоречи на схващането, че самураят служи безкористно, просто от чувство за дълг. А някои командири от онова време смятат предателството за обикновен елемент от военната стратегия. Акети Мицухиде (XVI век) казва, че "честни хора се срещат само сред обикновените хора, тъй като за самураите лъжите и предателството са необходима част от бойното изкуство".

Идеята за смелостта на самураите също е много преувеличена. Има случаи, когато огромна армия се разпръснала, когато врагът се приближил и въобще не влизали в битка - например в битките Фуджигава и Курихара през XII век. Между другото, самураите показали страхливост по време на гореспоменатата война в Корея - това се доказва не само от японски, но и от корейски и китайски източници.

Що се отнася до предпочитанието на смъртта пред безчестието, трябва да се отбележи, че подобен начин за решаване на проблеми е бил характерен за всички японци по онова време и не е бил "визитна картичка" на самураите. Този обичай се появява в Страната на изгряващото слънце заедно с будизма. Известно е, че сред привържениците на учението на Буда ритуалното самоубийство е много популярно. Просто самураите уреждат сметките с живота по най-красивия и зрелищен начин - разкъсват корема си в специално подбрана обстановка.

Фактът, че самураите в по-голямата си част са били ценители на красивото, както и поети, философи и художници, също е под въпрос. Факт е, че влизайки в бойни единици още като юноши и участвайки във войни, те рядко оцелявали до 25 години. През това време те не са имали време да четат и пишат, какво остава за някаква литературна дейност. Разбира се, през XVII век, след края на войните, тяхното ниво на образование рязко нараства, но точно тогава, както знаем, те престават да бъдат воини.

Що се отнася до овладяването на меча, тук не е толкова просто. В литературата битки с мечове са описвани изключително рядко, а навсякъде се казва, че лъкът е бил любимото оръжие на самураите. Култът към меча се появява още преди самураите, тъй като това оръжие е бил един от символите на имперската власт.

Оказва се, че самураите са били едни обикновени професионални войници с всичките им предимства и недостатъци. Но успели да създадат мит за себе си. Който е оцелял векове и е актуален и днес...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• Япония
• самураи
• истината за самураите