Той нямаше да успее без помощта на един... белгийски просяк

Млад мъж от Сърбия, току-що завършил медицина в Белград, се опитва да намери по-добър живот в сърцето на Европа. Той нямаше да успее без помощта на един белгийски просяк.

Хирургът Деян Изгаревич разказва историята си пред сръбския вестник "Политика":

"Мислех, че като завърша медицинския факултет през онази 2000 г., ще бъда на върха на щастието, защото не беше лесно да завършиш навреме през 90-те години на миналия век. Излъгах се. Едва тогава разбрах, че това беше най-голямото разочарование, защото очакването, че като млад лекар ще започна да се усъвършенствам и да работя това, за което съм учил, беше заблуда.

Решавам да отида в Западна Европа и да се пробвам в някоя чужда страна, която може би ще ми даде шанс за работа и обучение. Поне да опитам, така че през 2017 г. да не съжалявам, че не съм опитал. Успявам да получа виза и пристигам в Белгия, без да зная език. Бях много щастлив, когато успях да си намеря евтино добро жилище близо до центъра на Брюксел. Скоро обаче се усетих, че в Западна Европа най-евтините жилища са в центъра на града, а това, което си струва, се намира на периферията на десетина километра от центъра.

Започва интензивно учене на език и търсене на възможности да ми бъде призната дипломата от Медицинския факултет. Настъпи онази 2002 г., овладях езика, но не успях да прескоча стената, с която се сблъсквах при търсенето на възможност за признаване на дипломата. Тогава започнах да се пречупвам и да мисля за връщане в Сърбия, защото не съм учил толкова години, че да работя нещо друго.

И точно по това време в сградата, в която живеех, собственикът даде една стая на човек, който през повечето време живее на улицата с кучето си и когото всички наричат "клошар". Той беше с дълга коса и брада, ходеше с мръсни дрехи. Беше висок, едър с наситено сини очи. Казвах му Франк.

"Докторе, можеш ли да ми дадеш две евро за бира", каза ми веднъж Франк. Дадох му...

На другия ден срещам Франк: "Добър ден, докторе, как сте?"

Отговарям му: "Моля те, не ми казвай „докторе".

"Защо, казаха ми, че си доктор".

"Лекар съм, но щом като нямам разрешително, тъй като не ми признават дипломата, не съм лекар", казах в отговор, а Франк мълчеше.

На другия ден, връщайки се в жилището си, видях бележка: "Драги докторе, по повод признаването на вашата диплома, утре имате среща в 14 ч. с госпожа Е.Е. на посочения адрес".

И досега е пред очите ми написаното на този лист хартия. Започвам нервно да го търся, няма го, чакам го до 2 ч. сутринта, той не идва в стаята си.

На следващия ден в 13 ч. решавам да отида при Е.Е. Докато пътувам, си повтарям думите, които искам да кажа. Пристигам на посочения адрес, нейното име е на табелката на вратата. Позвънявам веднъж дискретно и донякъде искам вратата и да не се отвори, защото как е възможно един "клошар" да ми уреди среща с Е.Е. - един много ценен хирург.

За щастие вратата се отвори и човекът, който ми отвори, тихо каза: „Добре дошли, докторката ви очаква“.

Ако можеше земята да се отвори, сигурно щях да скоча.

Тя ме изслуша и още на следващия ден имах насрочена среща с декана и председателя на комисията, който дава специализации, в Хирургията. Признаване на дипломата, тоест един огромен изпит за проверка на моите знания, е насрочен за след три месеца. Вяска сряда асистирам на Е.Е. в частната клиника, за което адекватно ми плащат. Ако тя беше казала аз да й плащам, щях да й плащам.

Животът ми се коренно се промени. Но месеци наред не спях по повече от 5 часа. А Франк повече не го видях. В свободното си време ходех из улиците на Брюксел и го търсех.

След три месеца успявам дипломата ми да бъде призната и получавам специализация в хирургията. И така след 5 месеца, една сряда, по време на операция с Е.Е. успявам да я попитам: "На мен Франк ми помогна... опитвам се да го намеря, но не успявам, кой е Франк?"

Е.Е. Тихо ми отговори: "Франк, неговият баща, дядо и прадядо са от едно много авторитетно белгийско семейство. Всички са архитекти по професия. Франк преживя семейна трагедия, при катастрофа изгуби съпругата и детето си. Тогава взе кучето си и напусна дома си. Никой не го беше виждал пет години. Когато се появи на вратата при мен, ме помоли да ви помогна, все едно сте ми син. И от любов към неговото семейство не можех да откажа".

Изминаха осем години от онова време, завърших с най-високи оценки хирургия в Белгия и Франция.

Работих в най-добрите болници, специализирани за трансплантация на органи. Назначиха ме за шеф на спешния център в хирургията. Всичко това, което със сигурност нямаше да постигна в Сърбия, го постигнах като чужденец в Европа.

Не съм виждал Франк от 2012 г. Веднъж, минавайки по една оживена улица в Андерлехт, с крайчеца на окото си забелязах Франк с дългата бяла коса да слиза по стълбите към метрото. Спрях колата насред улицата и се затичах към метрото. Чух звука на тръгващия влак на метрото, но се надявах той да е в обратната посока. Излъгах се, Франк и тогава успя да изчезне.

В живота никога не знаете кой кой е и кой може да ви помогне. Ако не можете да помогнете, не пречете и никога не подценявайте когото и да е, дори онзи, който спи на улицата.

Животът ми се промени, когато Бог ми изпрати един такъв човек.

Франк, благодаря ти, никога няма да те забравя", завършва писмото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase