Китай отбелязва 50 г. от Културната революция

В китайските медии и социални мрежи се появиха само няколко колебливи споменавания на "Великата пролетарска културна революция", започнала на този ден преди 50 години. Като цяло официалната позиция е да не се обсъжда този период и смущаващото му наследство, предаде ДПА.

Между 1,5 милион и 1,8 милион души са били убити през десетте години, последвали решението на лидера Мао Цзедун да мобилизира през 1966 г. млади хунвейбини (червеногвардейци) за смазване на "буржоазните" елементи, проникнали в управлението и обществото.

Други 36 милиона души стават жертва на политически преследвания до смъртта на Мао през 1976 г. Китайското правителство все още не позволява открито да си дискутират тези събития, въпреки че през 1981 г. партиен документ, одобрен от приемника на Мао Дън Сяопин, определя този период като "10 катастрофални години", отбелязва Асошиейтед прес.

В документа обаче самият Мао е до голяма степен оневинен, ликът му стои на банкноти, а портретът му все още виси на емблематичната врата "Тянанмън" в сърцето на Пекин.

Образователната система само предлага минимална информация за тези събития, въпреки че редица бивши хунвейбини са писали за действията си по време на Културната революция, а някои са се извинили на преследваните от тях хора, отбелязва АП.

В последните дни от сайта за микроблогове Вейбо са били изтрити коментари и дискусии за този период, а мнозина изразяват безпокойство, че подобна революция може да се случи отново в сегашната обстановка на борба на президента Си Цзинпин срещу корумпираните чиновници и дисидентите. Този месец на университетски преподаватели и издания им е било забранено да обсъждат Културната революция, съобщи канадският вестник "Глоуб енд мейл".

Някои китайски държавни медии обаче публикуваха статии по повод годишнината. Телевизия "Финикс" интервюира млади хора, попита ги с какви думи биха описали Културната революция. Отговорите включваха "безумство", "огромно бедствие", "идеализъм" и "обърканост". В статия във в. "Глоубъл таймс" се признава, че годишнината е породила разгорещени спорове в частни разговори.

"Въпреки че правителството я призна, Културната революция продължава да разделя хората", пише изданието.
Според експерта по Културната революция Даниел Леезе от Фрайбургския университет, едно от последствията на това историческо събитие е манията на китайските лидери за политическа стабилност, пише в. "Гардиън".

"От гледна точка на партията е съвсем ясно, че един от главните уроци е никога да не се изпуска контролът, трябва да се запазват командните позиции, не трябва да има никакви фракции в партията. За днешните лидери е изключително важно десетте години на Културната революция да не изглеждат като период на пълна анархия, защото все пак партията все още е управлявала", каза той.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase