Кристалина Георгиева. Снимка: архив, Reuters

Премиерът Бойко Борисов е в трудна ситуация – каквото и да избере, може да се окаже губещ. Това пише днес влиятелното американско издание "Политико" в статията, оценяваща шансовете на Кристалина Георгиева и на Ирина Бокова за следващ генерален секретар на ООН.

Бан Ки Мун овакантява поста на 1 януари 2017 г. и надпреварата за негов наследник вече започна официално, след като по-рано този месец правителствата на 193-те членки на организацията получиха писмо, че номинациите са отворени.

Две жени са в списъка на най-вероятните кандидати. Проблемът е, че те идват от една и съща държава – Кристалина Георгиева и Ирина Бокова. Това според "Политико" поставя българското правителство в трудно положение, при което каквото и решение да бъде взето, то може да пропилее най-добрия шанс на страната да излъчи сънародник за влиятелната международна позиция.

Когото и да избере правителството, кандидатката може да стане жертва на международното политиканстване, пише американската медия, добавяйки, че задкулисната битка е в разгара си.

"В дипломатическия вариант на Параграф 22, ако България се спре на Георгиева и Москва реши, че Вашингтон е повлиял на избора, Русия може да даде своята подкрепа за друг кандидат. Същото важи и за Вашингтон, ако Бокова получи аванс пред Георгиева по начин, който изглежда като жест към Москва", се казва в статията.

Американското издание съобщава, че Георгиева се ползва с подкрепата на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и на бившия шеф на Световната банка Робърт Зелик. На страната на Бокова са бившият американски  посланик в ООН Бил Ричардсън и експрезидентът на Полша Александър Квашневски, които дошли в София специално, за да ѝ засвидетелстват поддръжката си.

Бойко Борисов в Параграф 22 за ООН

"Големият въпрос е стоят ли Москва или Вашингтон зад някоя от тях", пише "Политико". Изданието уточнява, че двете българки не са единствените претендентки. За поста се състезават и бившият президент на Австралия Кевин Ръд, експремиерът на Нова Зеландия Хелън Кларк, както и хърватският външен министър Весна Пусич. Но Съветът за сигурност ще предложи само едно име, а Русия и САЩ имат право на вето.

Двете българки обаче са в особено добра позиция заради натиска световната организация най-накрая да се оглави от жена, както и заради интереса на Русия тя да идва от Източна Европа и следователно да е по-чувствителна към интересите на Кремъл. Бидейки гражданки на най-бедната европейска държава, Георгиева и Бокова са необичайно добре позиционирани, твърди "Политико".

И двете не само говорят руски, но имат и имат дългогодишни връзки с Москва, добавя американското издание. Георгиева като ръководител на руската служба на Световната банка, а Бокова, дъщеря на известен български комунист, е образована в един от елитните университети в Москва.

"Мнозина злорадстват, че тъй като идва от известно комунистическо семейство, Бокова трябва да е кандидатът на Москва. Мисля, че това е евтино бърборене, но тя със сигурност ще трябва да отговори на някои въпроси от семейно естество", казва Ричард Гоан от Съвета за международни отношения. В случая с Георгиева "никой не е докрай убеден дали връзката ѝ с Русия…работи в нейна полза или против нея".

Според медията е трудно да се прецени чия кандидатура подкрепя Кремъл. Но връзките на Бокова изглежда я правят предпочитан кандидат, който получи добри думи от руския президент Владимир Путин при срещата им в Санкт Петербург в началото на декември. Официално Москва коментира само, че иска следващият ген сек да е от Източна Европа.

Още по темата

Статията се позовава на множество анонимни български източници, един от които е цитиран да казва, че "Георгиева има репутация на неидеологически технократ, допада на руснаците, които са дали знак, че няма да ѝ наложат вето". Добавя се и че тя никога не е заемала пост в българската администрация, но е от същата партия като премиера Борисов – ГЕРБ и много наблюдатели смятат, че тя има вътрешно предимство.

От друга страна, "Политико" напомня, че германския вестник "Ди Велт" хвана Бокова, че си е подправила официалната биография, твърдейки че е била външен министър на България, докато всъщност е била само зам.-министър. С решението си да направи Палестинската автономия член на ЮНЕСКО, тя предизвика възмущението на американския Конгрес и принуди Барак Обама да спре финансирането на организацията, пише медията, която първа написа за амбициите на Георгиева да се бори за поста.

И двете българки не водят публична кампания за поста си, но и двете наскоро са били в Ню Йорк и Вашингтон за срещи с високопоставени служители на ООН, посланици и представители на САЩ. През последните седмици Георгиева се срещна с китайския, британския и френския посланик в ООН. Бокова също се е видяла с френския посланик и със зам.-посланика на Обединеното кралство.

Българското правителство още не е отговорило на поканата да номинира претендент за поста. Властите са предпазливи, изправени пред трудния избор между Георгиева и Бокова, заключава "Политико".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase