Фалити на банки, рязко растяща безработица, срив на пазара на жилища и пренареждане на политическите карти в Съединените щати с появата на Чаената партия. Предвид драмитичните събития, последвали финансовата криза от 2008-ма година, би било нормално да се очаква, че всичко това ще намери сериозно място в поп културата. Но продуцентите от Холивуд и най-комерсиалните писатели така и не съумяват да представят света на финансите в пълната му същност, пише сп. “Икономист”.

Финансистите не могат лесно да бъдат представени за герои, но от тях стават чудесни злодеи. Гордън Геко, изигран от Майкъл Дъглас, е най-запомнящият се образ от класиката “Уолстрийт” от 1987-ма година.

В по-близкото минало “Вълкът от Уолстрийт ” трябваше да демонстрира цинизма на спекулантите на борсата, но в крайна сметка филмът ще бъде запомнен с хедонизма на Лео ди Каприо и екранните му дружки.

Най – често финансистите и бизнесмените са представяни като персонажи в сянка, които манипулират политици и рискуват околната среда, за да придобият краткосрочни облаги.

Нерядко Холивуд фокусира вниманието на зрителя и върху чисто човешките характеристики на “хората с костюмите”. Ярък пример е “Хубава жена”, където Ричард Гиър обръща гръб на корпоративните машинации, за да спечели любовта на Джулия Робъртс. Тазгодишният “Стив Джобс” разкрива как зад голямата завеса една от най-ярките фигури в света на бизнеса се опитва да бъде добър баща.

Всеки режисьор, който се опитва да прави филм за модерния финансов свят, се изправя пред две огромни предизвикателства.

Първото е, че няма нищо кой знае колко вълнуващо в работата на някой, чието основно задължение е да е постоянно на компютъра и да се взира в монитора. Второто – езикът на финансистите, пълен с акроними и жаргони, е изключително труден за представяне за широката общественост.

Според “Икономист” режисьорът и сценарист Адам Маккей е съумял да се справи и с двата проблема чрез адаптацията му по книгата на Майкъл Люис “Бързаците: Бунтът на Уолстрийт”.

Лентата, която излиза на голям екран по Коледа, предлага забавен подход, когато трябва да се обясни някой сложен термин – понякога изясняването се прави от австралийската красавица Марго Роби, взимаща си вана или от готвачът – звезда Антъни Бурдейн, който използва рибена яхния, за да разясни на зрителя какво са обезпечените дългови облигации.

Това са само част от забележителните хрумвания на Маккей, с които успява да превърне традиционно аскетичната, монолитна и студена тема за финансовия свят в нещо като забавно кино вариете.

Очакванията за успех на филма “The Big Short”, разбира се, се дължат и на звездния актьорски състав в лицето на Райън Гослинг, Стив Карел, Крисчън Бейл и Брад Пит.

Самата лента е от рядка “порода” - интригуващ филм по финансова тема, който в същото време е и образователен. Освен това става въпрос за група аутсайдери, които осъзнават преди всички останали, че американската икономика отива към истинска катастрофа.

Да, те залагат за срив на пазара с недвижимо имущество, но в същото време разкриват порочните практики и измами в сектора с ипотечни кредити, които са в основата на развихрилата се впоследствие криза. Те са много по-близо до обикновените хора, отколкото до големите “акули”.

Предишният опит на Холивуд да покаже събитията от кризата от 2008-ма беше преди 4 години, отново със звезден състав – Джереми Айрънс и Кевин Спейси. В “Предел на риска” обаче фокусът беше върху инвестиционна банка, която се опитва да продаде лоши активи преди пазара да реагира на задаващата се криза. И някак си на аудиторията й беше трудно да бъде съпричастна с банкери, които не могат да се справят с кризата, създадена от собствената им алчност.

Холивуд обича историите за аутсайдери, които ликуват накрая. “The Big Short” успява да поднесе това по нестандартен, забавен начин. Остава да се види реакцията на публиката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: