Това е писмото на един парижанин, Бенжамен Дювал, до едномесечния му син Гюстав. То бе публикувано във Facebook вчера. За по-малко от 24 часа постът бе споделен 110 481 пъти. Той събра над 240 коментари и бе харесан над 710 пъти. Публикуваме го с незначителни съкращения.

Гюстав, мое мъничко човече,
Ти се роди на 17 октомври 2015 в 10, 47 ч.
Ако се беше родил момиче, майка ти щеше да те кръсти Шарли.
Така си беше решила.
Заради една банда пропаднали фанатици, воюващи срещу свободата, които проляха много кръв върху това име, което днес е тъжно известно.
Този уикенд не можа да разбереш смисъла на сълзите в очите на твоите родители. Гледаше ни внимателно и учудено.
Остана спокоен, учудващо спокоен.
Сякаш разбираше какво се разиграва в тези фатални дни.
Прегърнахме те, сигурно много по-силно от друг път.
Опиянихме се от мириса на живот в твоя дъх.
През този уикенд ти беше един светещ фар, единственият ориентир в бурното море на нашия ужас.
Вълните ни удряха, а ти ни спаси да не потънем.
"Fluctuat nec mergitur"*, значи!
Но, знаеш “ла ла ла ла ла ла ла, не беше литература... приятелите най-напред“*
Пея ти това, когато съм с две ръце в лайната ти.
Този петък 13 много приятели умряха, моя любов.
Няма нужда да ги познаваме, за да бъдат наши приятели.
Те всички бяха приятели, защото говореха за разврат или за любов, обичаха музиката, опияняваха се от алкохол или спорове.
Умряха, защото имаха приятели, които искаха да намерят.
Защото всичко, което си струва да бъде изживяно, трябва да бъде изживяно с приятели.
Приятелите най-напред.
Гюстав, сърце мое, днес имам желание да ти кажа колко много мама е красива.
Тя е усмихната, привлекателна и чувствителна, а очите й се смеят на света.
Но това, което я прави най-красива, е това, че е свободна.
Свободна да се развива, да мисли, да се доказва, да вика, да гласува, да ме напусне.
Свободна е да ми откъсне топките, ако иска.
Дете мое, ти чуваш често татко и мама да се карат.
Защото те имат право на това. Защото мама не е длъжна да бъде съгласна с татко.
Нищо, че заради това лошите от петък биха се радвали да ти отнемат мама и татко.
Самият ти можеше да бъдеш с нас на лошата тераса в лошия момент.
Фанатизмът можеше да прекърши краткият ти живот, защото мама и татко пият бира с приятели, разказвайки си глупости.
Днес твоите млади родители се опитват да дишат отново.
Баща ти се пита какъв е този свят, в който ти ще пораснеш.
Татко ти е уморен, Гюс, вече е уморен.
Уморен е на 35 години да слуша тези ощипани задници да бълват отчаянието си.
Уморен от това, че ни принуждават да вярваме, че любовта и живеенето заедно не са единствените важни неща в този свят.
Но виждайки те, си връщам надеждата.
Защото благодарение на теб тези гибелни идеологии няма да спечелят никога.

Гюс, днес се говори за война.
Тези хора обявиха война.
Те стреляха срещу свободните хора по терасите и концертите.
Така те направиха от родителите ти войници и съградиха армия от приятели.
Те никога няма да победят нашия модел, ние сме прекалено свикнали да пием, да се смеем, да целуваме, да се борим, да си помагаме, да пеем, да се радваме...
Ще направя и от теб войник.
Ще те науча да обичаш жените (или мъжете), да мислиш, да бъдеш толерантен, да бъдеш републиканец, хуманист, да пиеш, много, прекалено много.
Ще се събуждам всеки ден от моя живот, за да те науча да обичаш този живот, да те направя тяхна противоположност, чувствителен и интелигентен човек.
Ще изкова оръжията ти с горещото желязо на нашите ценности.
Детето ми, ще направя от теб писател.
Не писател на романи, но един от тези, които ще напишат отново френския роман, ще дефинират отново живеенето заедно и ще използват химикалката си, за да пишат думата любов.
Ще те науча да прегръщаш тези, които обичаш, да прощаваш, да откриваш удоволствието от старото вино, важността на солидарността и споделянето.
Утре ще празнуваме твоят първи месец, скъпи.
С мама ще запалим една свещ.
Светлината ще бъде тази на твоето бъдеще и на спомена за тези, които си заминаха в петък вечер с чаша в ръка.
Бъди силен, сине, бори се с еднаквостите и приемай различията.
И понеже сме луди, бъди разумен.
Знам, че ще те накарат да мислиш, че да си разумен е демоде, но ще ги ядосаме, мое малко човече.
Ти ще си моята гордост, един боец, един защитник.
Обичам те.
Татко

*От латински, девиз на Париж – удрят го вълните, но не потъва
* Известна песен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Париж
• идеология
• син
• атентат