Ципрас спечели. А сега накъде?

Ципрас спечели изборите. СИРИЗА отново е първа политическа партия. Гърция е оглавявана от крайнолевите, които пък са подкрепени от крайнодесните.

Не, това не е повторение на новините от януари. Тогава също имаше избори и резултатите бяха почти същите. Всички знаем какво се случи - oбещания, изнудване, подписване на споразумение, протести, недоволство и в крайна сметка оставка.

Партията на Алексис Ципрас печели за втори пореден път, след като през януари дойде на власт, а в началото на юли на референдум, предизвикана от нея самата, гърците отхвърлиха спасителната програма на кредиторите на страната (месец по-късно Ципрас беше принуден да приеме още по-строги мерки заради опасността страната да бъде извадена от еврозоната).

След свикването на предсрочните избори в Гърция през август международните кредитори се надяваха, че ще спечели партия, която ще продължи с неприятната работа по прилагането на условията по спасителната програма. Проблемът е, че лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас все още не приема напълно реформите.

Ципрас обеща да увеличи данъците, да ореже държавните разходи и да направи реформи на пазара на труда, за които настояват кредиторите според условията по спасителната програма. Но от СИРИЗА твърдят, че все още партията разполага с достатъчно гъвкавост, за да приложи мерки за омекотяване на ефектите от икономиите за най-уязвимите гърци. Кредиторите обаче са категорични, че ако Атина облекчи условията в една област, тя трябва да ги затегне като компенсация в друга.

Лидерът на СИРИЗА твърди, че изборната победа му дава ясен мандат за четиригодишно управление, което е рядкост за страна, преминала през пет парламентарни вота за шест години.

Всеки победител на избори получава поздравления от Брюксел. В задължителната поздравителна телеграма по този повод обикновено се говори за предстоящите предизвикателства и се отправят пожелания за конструктивна работа.

Шефът на европарламента Мартин Шулц обаче този път бръкна с пръст в раната - той разкритикува решението на Ципрас да се съюзи отново с националистите. Шулц разбира отлично защо Ципрас прави това - за да има в Атина един съюзник, който няма да му се бърка, да му задава неудобни въпроси или да го засенчва. Ако Ципрас беше привлякъл в управлението социалдемократите или либералната партия, в управленския му екип вероятно щяха да влязат и няколко експерти с опит в управлението или такива, които разбират нещо от икономика. Шефът на СИРИЗА обаче изглежда не желае това, макар че неговата партия отчаяно се нуждае тъкмо от такива хора. Очевидно той иска да е едноличен лидер в изпълнителната власт, което не е добър знак за бъдещето на страната.

А може би гърците искат точно това - на всяка крачка да бъдат лъгани от своя премиер. В предизборната си кампания той отново им обеща всичко на този свят, включително да разхлаби строгите мерки в спасителната програма и да предоговори условията в нея. Това е чиста глупост, защото кредиторите могат да помислят за някакви отстъпки едва когато видят, че Ципрас е започнал да провежда реформите.

Сега той има четири седмици време, за да прокара необходимите закони за изпълнение на болезнените мерки. Реформирането на пенсионната система и на държавната администрация, както и приватизацията на енергоснабдителните дружества и пристанищата са само част от дългия списък с неотложни задачи. И този път съвсем няма да е достатъчно изискванията да бъдат изпълнени само формално.

Ципрас се нуждае от хора, които реално да извършат реформите. Как обаче може да се справи с тази задача един човек, който не спира да уверява сънародниците си, че спасителната програма била изнудване и подлост? Може ли такъв човек така да се промени, че да започне да се държи отговорно и да вземе в ръце съдбата на собствената си страна?

Ципрас се чувства най-добре в ролята на народен трибун и герой, който знае как да отмъщава за онеправданите - един вид смесица между Робин Худ и д'Артанян от "Тримата мускетари". При това през следващите години не се очертава той да бъде нещо повече от главен продавач на горчиви лекарства: Ципрас трябва да разясни на гърците, че предписаното лекарство е неприятно, но е животоспасяващо. Казано иначе без реформи няма икономически ръст.

Междувременно обаче пътят е станал още по-неравен, за което вина носи лично премиерът Ципрас. Дали каруцата ще се обърне… само времето ще покаже.

Автор: Борис Бъчваров, Bulgaria ON AIR