Руското правителство създаде правни неясноти за стотици хиляди компании с нови правила за личната неприкосновеност, смятани за инструмент, който да помогне на властите да разширят наблюдението на гражданите и контрола върху интернет.

Законовите промени, които влизат в сила днес, на теория изискват от фирмите от целия свят, които събират или обработват данни на руски граждани, да ги съхраняват на руска територия, пишат Катрин Хиле и Ричард Уотърс във "Файненшъл таймс".

Русия в никакъв случай не е единствената държава, която затяга регулациите за личните данни.

След изтичането на информация, изнесена от живеещия в самоналожено изгнание бивш сътрудник на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън, много регулатори, включително Европейският съюз, направиха по-стриктни правилата за съхраняване и обработване на личните данни.

Корпоративни шефове и анализатори обаче осъдиха действията на Москва като опит за подпомагане на нейните служби за сигурност да следят електронните комуникации.

"Това няма нищо общо със защитата на личните данни. Те искат чуждестранните компании да съхраняват сървърите си на руска територия, защото се нуждаят от достъп (до тях)", каза Андрей Солдатов, автор на излизащата в скоро време книга "Червената мрежа", история на контрола над интернет в Русия. "Те опитаха на много различни равнища."

Законът съдържа неопределени и общи постановки - на някои компании, базирани извън Русия, може и да не им се наложи да се съобразят с него, но не е ясно кои - и позволява на правителството да блокира интернет услугите, възприемани като нарушители, или да ги глобява.

Миналата седмица регулаторите стреляха предупредително във въздуха, когато за кратко включиха в "черния списък" руската версия на Уикипедия. Предвид липсата на яснота как да изпълняват клаузите на новия закон руски и чуждестранни корпоративни шефове, както и интернет анализатори, се опасяват, че новите правила може да се превърнат в инструмент за политически натиск. Няколко големи технологични компании вече започнаха преговори с регулаторите за съобразяването със закона.

"Все още никой не знае как ще бъде използван законът - дали той ще бъде употребяван политически за наказване на компаниите, които отказват да направят определени неща", каза Едгарс Пузо, шеф на комисията за IT сектора и телекомите в Асоциацията на европейските компании в Русия.

Потенциалният обсег на закона е огромен. "Това засяга абсолютно всеки бизнес, тъй като всички компании обработват лични данни, било то на служители, потребители или клиенти", заяви Наталия Гулаева, партньор в "Хоган Лъвелс", правна фирма, в Москва. Регулаторът на IT сектора, телекомите и медиите Роскомнадзор изчисли броя на компаниите, обработващи лични данни, на 2,6 милиона.

Представители на властите дали някакви обяснения за това как може да бъде тълкуван законът, но винаги бързали да подчертаят, че изразяват само свое лично мнение, според юристи и шефове на компании.

"Посланието от Роскомнадзор е, че няма проблем да изнасяте данни извън Русия, но главната база данни трябва да е вътре в страната", каза Гулаева. Регулаторът също така трябва да бъде информиран за настоящото местоположение на данните.

Списък с основни въпроси и отговори на сайта на министерството на съобщенията и комуникациите навежда на мисълта, че чуждестранните интернет услуги ще бъдат засягани само ако предлагат рускоезични сайтове или приложения и допълнителни характеристики като възможност за плащане с рубли. Юристи обаче предупредиха, че това е само неофициално ръководство и не защитава срещу съдебни действия.

Вместо да инициират обществени дебати, регулаторите започнаха частни разговори с някои големи компании. До този момент Роскомнадзор съобщи, че Ebay и нейният филиал PayPal, китайския конкурент AliExpress, продавачите на IT устройства  Lenovo и Samsung, сайтът за онлайн резервации на пътувания Booking.com и компанията за таксиметрови услуги Uber са се съгласили да прехвърлят данните си на сървъри в страната.

Правителството казва, че около половината от всички компании, до чието мнение се е допитало, се смятат за готови да прилагат закона. Корпоративни шефове обаче заявиха, че огромното мнозинство не са сигурни какво да правят.

"На практика новите правила принудиха Google, Twitter и Facebook да водят тип редовна комуникация с Роскомнадзор, към която руските власти отдавна се стремяха", каза Солдатов. "Руската бюрокрация е основана на една система от тайни разговори. Това принуждава други компании да станат по-сговорчиви, защото никой не знае какво се случва."

Ръководител на руска интернет фирма заяви, че Яндекс - компанията, притежаваща местната интернет търсачка - е била "въвлечена дълбоко" в консултации с регулаторите за интернет съдържанието, на каквито дълго време се е противопоставяла.

От най-големите чуждестранни онлайн медии само Google има офис в Русия. Шефове в държавната компания Ростелеком казаха, че Google е станала потребител на един от нейните центрове за данни тази година. Не е ясно какъв тип информация се съхранява там.

Една сравнително неполемична опция ще е съхраняването в Русия на данни за местни акаунти в Adwords - услугата, която позволява на компаниите да подават заявки за поставяне на реклами на страниците с резултати от търсене.

Визирайки Тwitter, директорът на Роскомнадзор Александър Жаров заяви през юли, че информацията за потребителите, събирана от американската компания, не е смятана за лични данни съгласно новия закон.

Facebook проведе последен кръг разговори с Жаров миналата седмица. Според двама души, добре запознати с дискусиите, Facebook е твърдяла, че не бива да бъде принуждавана да прехвърля информацията за своите руски потребители вътре в страната, защото това ще изисква отделяне на данни, които са разпръснати на сървъри в цял свят, организирани по категории, а не по географски признак. "Аргументът бе, че цената на (една такава операция) не може да бъде оправдана", каза един от цитираните източници, който е бил запознат със съдържанието на разговорите от Роскомнадзор.

Този проблем се разпростира отвъд Facebook. "Във всяка голяма компания (собственик) на социална мрежа сървърите за вашите снимки може да са в една страна, за туитовете - в друга, и т. н., и тя трябва да изгради цялата структура наново", заяви Пузо. "И след това идва един прост въпрос: Заслужава ли си да имаме руски пазар или не? И отговорът е чисто и просто едно изчисление."
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Русия
• интернет