Снимка: Reuters, архив
fallback

Очакваните нови споразумения от Минск ще бъдат сключени на най-високо равнище - в решаващите преговори за мир в Донбас ще участват лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция, посочва "РБК дейли". Минският протокол за спиране на огъня в Украйна от 5 септември м. г. бе подписан на по-ниско равнище, напомня руският вестник.

Договорената вчера първа за годината среща между президентите на Русия, Украйна, Франция и канцлера на Германия (т. нар. "нормандска четворка") ще се състои в Минск в сряда, ако страните успеят да съгласуват "редица позиции", цитира изданието "предпазливата уговорка", направена вчера от руския лидер Владимир Путин.

Личното участие на четиримата лидери е знак, че те ще се опитат да открият нови инструменти за сътрудничество, смята украинският политолог Вадим Карасьов. "Задачата не е конфликтът да бъде замразен и потушен, а да не започне отново. Това дори не е толкова конфликт между Украйна и Русия, става дума за криза на сигурността като цяло", казва експертът.

Присъствието на държавните глави при сключването на новите споразумения рязко повишава статута и значимостта на тези документи. Но разсъжденията колко са сериозни ще имат смисъл само ако бъдат спазвани от украинските власти, коментира източник на всекидневника, близък до Кремъл.

Миналия път Киев веднага започна да нарушава договореностите. И фактът, че щом наближи ново споразумение, украинските сили започнаха настъпление по целия фронт, не говори за сериозен стремеж към траен мир от страна на Киев, допълва събеседникът на "РБК дейли".

"Официални руски представители демонстрират оптимизъм", но "според Москва успехът на преговорите зависи от способността на Киев да реши да направи компромис", изтъква вестникът.

Реален напредък може да има "само ако европейските партньори на Киев го убедят сериозно да промени своята стратегия" - да склони не само за временно спиране на огъня, но и "да създаде условия за траен мир - по-специално да приеме изцяло и да приложи на практика закона за специалния статут на Донбас", смята Алексей Чеснаков - политолог, близък до Кремъл.

Всички страни в бъдещите преговори са наясно, че най-важното сега е да спрат бойните действия. Основен проблем ще е контролът върху украинската граница и зоната на разграничаване между силите на Киев и сепаратистите, прогнозира аналитикът Владимир Жарихин. За Русия и отцепническите "народни републики" според Жарихин ще е неприемливо участието на украински войски в този контрол, а Киев "смята за неприемливи руските войски дори като миротворци". "Препъникамъни може да станат три въпроса: новата гранична линия, специалният статут на Донбас и изпращането на миротворци на територията, където се водят военни действия", обобщава Вадим Карасьов.

Предстоящата "норманска среща на върха" в Минск сякаш потвърждава косвено, че през последните дни са постигнати някакви принципни договорености, които още не са оповестени, пише "Комерсант".

Киев разчита усилията от Минск да доведат до "незабавно и безусловно прекратяване на огъня", съобщи пресслужбата на украинския президент. Общата германско-френска инициатива видимо демонстрира единство в ЕС и също придава тежест на новите дипломатически усилия. Освен това, държавният секретар на САЩ Джон Кери отправи сигнал, че Щатите, невключени в "норманската четворка", изцяло подкрепят позицията на Франция и на Германия. Тъй че пред Русия явно ще бъде представена солидарната позиция на Запада, пише "Комерсант", цитиран от Би Би Си.

Помиряването на страните в украинския конфликт изглежда все по-трудна задача и с оглед на това участниците в срещата не си поставят за цел подписването на принципно ново споразумение. Според тях максимално възможното е да бъде подписан още един документ, допълващ двете споразумения от Минск, сключени през септември м. г., посочва източник на "Комерсант" от външното министерство в Киев.

Не бива да очакваме от Минската среща на върха уреждане на кризата в Украйна, заявява пред "Независимая газета" наблюдателят Дмитрий Данилов. Според него обаче, ако не се очертаваше напредък в рамките на "нормандския формат" и ако предварителните планове, договорени на 6 февруари от лидерите на Русия, Германия и Франция в Москва, не бяха съгласувани "в позитивен тон" с украинския президент Петро Порошенко, нямаше да бъде насрочена и предстоящата среща в Минск. "В този смисъл може да бъдат постигнати практически резултати", пояснява всекидневникът.

Коментаторът Евгений Минченко, говорил пред "Ведомости", смята за доста вероятно лидерите да стигнат до тактическо решение, което за известно време да замрази конфликта. "От друга страна, е очевидно, че агресивният потенциал и на двете страни във вътрешноукраинската война още не е изчерпан и според мен неизбежно ще има нови експлозии", допълва експертът.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

49

соня

преди 9 години

Коня когато умира най много рита.

48

Духайте Оркиии

преди 9 години

До :-)ЕС е загубил 21 милиарда евро от санкциите срещу Русия, съобщи испанският външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргало . Агенция Франс прес отбелязва, че за първи път официален европейски представител оповестява конкретна цифра за щетите от ограниченията..

47

:-)

преди 9 години

Очаква се стремежът за мир на украинските власти да се появи при обсадата на Киев от опълченците. Какво сходство! Стремежът на българските власти за построяването на Южен поток се появи след отмяната му.

fallback