Въпреки острата антируска реторика от някои западноевропейски политици по повод намесата на Москва в Украйна, забелязват се признаци, че обявената от Русия забрана за внос на почти всички хранителни стоки от ЕС подкопава решимостта на Евросъюза да се изправи срещу най-големия си доставчик на горива, предаде Ройтерс.

В много столици от ЕС се опасяват, че задълбочаващата се търговска война с Русия може да попари надеждите за икономическо възстановяване след тежката криза. Публикувани вчера данни сочат, че икономическият ръст в 18-членната еврозона се е забавил почти до нула през второто тримесечие на тази година, дори още преди ефектът от ответните руски мерки да се е почувствал.

Унгарският премиер Виктор Орбан каза днес, че Европейският съюз сам си е навредил икономически, налагайки санкции на Русия заради Украйна, и призова да се преразгледа тази политика. Ден преди Орбан премиерът на Словакия Роберт Фицо разкритикува санкциите, като ги нарече "безсмислени". Според него те застрашават икономическия ръст в 28-членния ЕС. Двете съседни страни имат силни икономически и енергийни връзки с Русия и са критикували санкциите на ЕС и преди.

"Политиката на санкции, следвана от Запада, т.е. от нас, и предизвикала ответни действия от страна на руснаците, причинява повече вреди на нас, отколкото на Русия", каза Орбан в радиоинтервю. "В политиката на това му се казва сам да се простреляш в крака", добави унгарският премиер.

Литовският външен министър Линас Линкевичус, пристигайки за срещата на външните министри от ЕС в Брюксел, отвърна на хапливата забележка на Орбан, че е по-добре да се простреляш в крака, отколкото да се оставиш да те застрелят в главата. Така той даде израз на страховете в бившите съветски републики от руската настъпателност.

Шведският външен министър Карл Билд отрече, че руската забрана за внос на храни е разкрила противоречия вътре в ЕС. Според него руските контрамерки ще имат само маргинален ефект върху ЕС, но ще засегнат по-дълбоко новата руска средна класа.

ЕС винаги е бил разделен на различни лагери  по въпроса за санкциите. Страни като Великобритания, Франция, Полша, Швеция и балтийските републики са в лагера на "ястребите", докато страни като Гърция, България и Австрия са по-скептични.

Ройтерс забелязва признаци в този момент, че ЕС протяга маслинена клонка на руския президент Владимир Путин.

Европейската комисия съобщи късно снощи, че Путин, украинският президент Петро Порошенко и шефът на комисията Жозе Барозу са се съгласили да преговарят за разрешаване на руско-украинските спорове за цените на газта и за търговията. Финландският президент Саули Ниинистьо каза на Путин в Сочи днес, че санкциите, наложени и от двете страни, вредят на двустранните отношения и предложиха да се търсят начини за слагане на край на украинската криза.

Външните министри от ЕС не обсъждаха в Брюксел днес налагането на някакви нови санкции срещу Русия. Вместо това те се фокусираха върху ефекта от санкциите за икономиката на Евросъюза.

ЕС се готви също да започне дипломатическа кампания с цел да убеди страни като Бразилия и Египет, които могат да се изкушат да запълнят празнината, възникнала след руската забрана за внос на хранителни продукти от ЕС. Според служител на ЕС, цитиран от Ройтерс, въпросните страни трябва да се въздържат да играят неприятелски спрямо Евросъюза". 
(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• украйна
• Русия
• ЕС
• санкции