Снимка: БТА

Руският президент Владимир Путин официално свали от масата възможността за военна намеса на Москва в Източна Украйна, след като сепаратистки лидери се съгласиха да спазват предложеното от Киев прекратяване на огъня.

Украинското правителство и бунтовниците обаче се обвиняват взаимно в нарушаване на примирието, а свалянето на украински хеликоптер снощи повдигна допълнителни въпроси за възможността за бързо спиране на кръвопролитията, пише британският вестник "Гардиън" в коментар за случващото се в Украйна.

Изданието посочва, че предложението на Путин за отмяна на постановлението на горната камара на руския парламент за използване на руските въоръжени сили в Украйна е пореден знак, че Кремъл се опитва да намали напрежението в конфликта, след като седмици наред Киев се страхуваше, че струпаните до границата руски войски може да нахлуят всеки момент.

Още по темата

Свалянето на хеликоптера, при което загинаха 9 украински войници, обаче може да срине надеждите, че подкрепяният от Запада украински президент Петро Порошенко ще успее да постигне прекратяване на продължаващото от 11 седмици насилие, отнело по данни на ООН живота на 435 души, коментира "Гардиън".

Путин направи предложението за отмяна на постановлението за използване на руските войски в Украйна дни преди срещата на върха на Европейския съюз в петък, на която западните сили заплашват да въведат нови санкции срещу Русия за бездействието й за спиране на бунтовническите нападения в Източна Украйна, изтъква британският "Файненшъл таймс".

След свалянето на военния хеликоптер и съобщенията за още случаи на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на бунтовниците, Порошенко нареди на армията и силите за сигурност на Украйна да отвърнат с пълна мощ и каза, че обмисля предсрочно прекратяване на едноседмичното примирие, което обяви в петък.

Той също така изрази надежда, че президентите на Германия и Франция ще успеят да убедят Путин по време на планиран за днес телефонен конферентен разговор да предприеме "практически стъпки от страна на Русия за разоръжаване и изтегляне на наемниците от територията на Украйна", посочва "Файненшъл таймс".

Правителството на САЩ от своя страна подготвя планове за засилване на санкциите срещу Русия, като засегне финансовия, енергийния и отбранителния й сектор, но среща съпротива от европейските си съюзници, надяващи се да избегнат по-сериозен икономически сблъсък с Москва, който би навредил на собствените им бизнес интереси, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Според правителствени служители, цитирани от американското издание, Вашингтон разработва три варианта за по-нататъшни действия: забрана на всякакви взаимодействия с някои от най-големите руски банки, спиране на предоставянето на технологии на руски енергийни и отбранителни компании и прекратяване на деловите отношения с руски фирми от областта на отбраната.

Всяка от тези мерки би се простирала доста по-далеч от ограничените санкции, наложени досега на отделни руски служители, бизнесмени и техните компании. Но те не биха имали въздействието на най-силните възможни наказателни мерки като тези, наложени на Иран.

Според американски служители санкции като тези срещу Иран не биха било толкова ефективни спрямо Русия, която има по-голяма икономика. Вместо това САЩ търсят действия, които да имат нагледно въздействие, но същевременно да не доведат до разстройване на глобалните пазари, пише "Ню Йорк таймс".

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase