В украинското уреждане Москва акцентира върху започването напряк диалог между властите в Киев и лидерите на самопровъзгласените републики в Югоизточна Украйна, пише "Комерсант".

Руският президент Владимир Путин подкрепи мирния план на украинския държавен глава Петро Порошенко, но изтъкна, че е необходим "диалог между всички противоборстващи страни", напомня вестникът.

Порошенко обяви на 20 юни мирен план за Източна Украйна, включващ разоръжаване на отцепниците и прекратяване на незаконната окупация на сгради в контролираните от тях региони, гаранции за сигурността на преговарящите, амнистия за тези, които сложат оръжие и не са извършили тежки престъпления, освобождаване на заложници, създаване на буферна зона по границата с Русия и др. Западът приветства инициативата, но сепаратисти нарекоха президентското примирие лъжа, а Порошенко заяви, че мирният сценарий е "план А" и Киев е подготвил "подробен план Б".

Обявеното от Порошенко примирие "не дава отговор на основния въпрос: как да се постигне стабилност на изток", коментира за "Комерсант" украинският политолог Костянтин Бондаренко. За целта според него са "необходими преговори по няколко линии наведнъж: между Киев и Москва, между полевите командири в Източна Украйна и командването на антитерористичната операция, между Порошенко и елитите в Донецк и Луганск".

Трябва вярно да бъде определен и предметът на преговорите - примерно бъдещият статут на двете сепаратистки области, добавя експертът.

Остава твърде оскъдно време за постигане на реален напредък в Украйна - в края на седмицата изтича не само седемдневното примирие, но и срокът, определен от Запада, за да започне излизане от кризата, посочва "Комерсант".

"Росийская газета" анализира и критикува плана на Порошенко точка по точка, стигайки до извода, че е "твърде абстрактен". Той не съдържа обещание да бъдат разоръжени наказателните батальони и наказани - бойците им, извършили военни престъпления. Президентът не поема задължение да бъдат разследвани с международно участие престъпленията срещу човечеството, извършени в редица украински градове. Нито дава
гаранции да спре огъня едностранно, за да осигури преговори с въстаниците, отбелязва руският официоз.

"Съвсем не е ясно защо да проработи "план А", щом Донбас няма възможност да постави свои искания", пише "Известия", цитиран от Би Би Си. Вместо преговори, Порошенко дава примирие точно до 27 юни, а дотогава опълченците трябва да сложат оръжие и да се изтеглят от окупираните сгради, всичко това - без никакви гаранции. Тоест, условията на Киев са: "предайте се, за да не стане по-лошо", обобщава всекидневникът.

Само постоянно примирие и продължителни преговори за национално помиряване може да спасят сепаратистките "народни републики" от скорошен крах, смята наблюдателят на "Новая газета" Павел Фелгенгауер.

"Тъкмо за такова примирие и преговори все по-упорито настоява Москва - явно в стремеж да "замрази" украинския конфликт, както стори в началото на 90-те с конфликтите в Приднестровието и Абхазия", предполага той.

Един "замразен конфликт" с международни наблюдатели, с посредници от ЕС и от ОНД, с безкраен и безрезултатен "национален диалог за помиряване" очевидно ще е най-добрият изход от ситуацията за Кремъл, твърди експертът.

"Замразеният конфликт" според него може да гарантира стратегическите цели на Кремъл в Украйна - невлизане на страната в НАТО и ЕС, специален режим за отцепническите югоизточни области, също както да предостави на Москва мощни лостове за  въздействие и върху Киев, и върху сепаратистите. Тогава проблемът с Крим вече няма да е тъй актуален, а Западът ще бъде принуден да подпомага и Киев, и Донбас, прогнозира авторът на
"Новая газета".

Днес Съветът на ЕС ще обсъди нови санкции срещу Русия. В дневния ред може да бъдат включени и т. нар. санкции от трета фаза - вече не срещу отделни физически лица, а срещу цели сектори от икономиката, пише "Ведомости", като се позовава на високопоставени европейски служители.

Според източник на изданието Съветът може да обсъди ограничаване на достъпа до европейската финансова система или намаляване на европейските инвестиции в Русия. Ако бъде подкрепен нов пакет от санкции, ЕС може да ги наложи на лидерската си среща на 26-27 юни.

Поредните санкции срещу Русия ще обхващат най-вероятно горивно-енергийния комплекс, отбранителната промишленост и дори банковия сектор, допускат експерти на "Новие известия". Споразуменията в рамките на Световната търговска организация дават на страните възможността да налагат ограничения по съображения за сигурност или свързани с "обществения морал", напомня пред "Ведомости" чуждестранен чиновник, близък до СТО.

Трудно е да се предскаже резултатът от стъпката, обещана от Москва - да оспори пред арбитражния орган на СТО санкциите на ЕСи САЩ. Още никоя държава не се е опитвала да го стори, а правото на СТО до голяма степен се базира на прецеденти, коментира източникът на "Ведомости".

СТО е деполитизирана организация и не разглежда санкции. СТО разглежда жалби срещу държави заради нарушения на някакъв техен ангажимент. Съответно банка "Росия" примерно има възможност да внесе жалба в СТО срещу САЩ, нарушили според нея задължението да осигурят достъп до пазара на финансови услуги, заявява пред  "Независимая газета" руският аналитик Алексей Портански.

Ако на Русия бъдат наложени секторни санкции, засягащи износа, пострадалите структури ще могат да ги обжалват, защото СТО с малки изключения забранява да се ограничава търговията. Това обаче може да застраши самата СТО - историята й не помни такъв поток от жалби с източник една-единствена страна. Затова САЩ и ЕС ще налагат санкции така, че Русия да има минимални възможности да задейства механизма на СТО, добавя експертът.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Москва
• Путин
• Киев
• Порошенко