След анексирането на Босна и Херцеговина много от жителите на Австро-Унгария са с мюсюлманско вероизповедание. Приетият тогава закон е основата за интегрирането и на днешните мюсюлмани, и възможност за прогресивен, „европейски“ ислям, посочва Дойче веле в емисията си на хърватски език.

Ислямската общност в Австрия празнува тези дни 100 години от признаването на исляма за равноправна религиозна общност в Австрия. След присъединяването на Босна и Херцеговина към Австро-Унгарската империя на 15 юли 1912 година в сила влиза Закон за исляма.

Отбелязвайки годишнината, австрийската държавна телевизия ORF припомни желанието на владетелската династия Хабсбург мюсюлманите да имат същите права и задължения, както и изповядащите всички останали религии.

На практиката законът тогава няма дълъг живот, тъй като цялата Австро-Унгарска монархия изчезва във водовъртежа на Първата световна война, започнала само две години по-късно. Този закон обаче изиграва важна роля през 70-те години на 20 век, когато в Австрия започнаха да пристигат работници от Турция и други ислямски страни, обяснява Рихард Поц, професор по религиозно право в университета във Виена.

„Този закон дава основата за създаване на едва организация шапка, която да обедини всички мюсюлмани в страната, независимо от коя страна произхождат. Почти всички национални мюсюлмански сдружения в Австрия признават тукашната Ислямска общност като организация, която представлява всички тях. Това е уникално в Европа, тъй като в останалите страни няма подобно нещо“, обяснява Поц.

Фактът, че ислямът е признат в Австрия вече 100 години, е особено важен за младите поколения, обяснява пък председателят на Ислямската общност в Австрия Фуат Санац. „Важно е младите хора да знаят, че тяхната религия има дълга традиция в тази страна, че Австрия е дом за тяхната религия вече сто години. Това ги кара те да приемат Австрия като своя родина“, казва Санац.

„Като в Багдад през 9 век“

Въпреки тази законова основа, гарантираща на мюсюлманите равноправие, Еднан Аслан, професор в педагогическия институт във Виена, е на мнение, че самите мюсюлмани в Австрия не са направили достатъчно за своя напредък.

„Структурата на Ислямската общност в Австрия и нейните основи са наистина единствени в Европа. Но за да стане модерна, демократична организация, Ислямската общност в Австрия трябва да провокира дискусия сред собствените си членове. Интензивността, с която днес се обсъждат някои неща вътре в общността, е същата като тази в Багдад в началото на 9 век. На мюсюлманите са им нужни импулси, които да доведат до обсъждане на важните неща, а тези импулси очевидно трябва да дойдат отвън, защото вътре в общността просто липсват“, казва Аслан.

Институтът, в който работи професор Аслан, проучва възможността за установяване на „модерен, европейски ислям“.

„Ислямската общност организира религиозно обучение в австрийските училища, положителните са и усилията за създаване на институции за обучение на имами в самата Австрия. Това спомага за интеграцията, но дали общността наистина може да установи един модерен, европейски ислям?“, казва Аслан. Той твърди, че повечето мюсюлмани в Австрия не са насърчавани достатъчно да разсъждават за това.
 
В Австрия днес живеят малко над половин милион мюсюлмани. Ислямската общност има 205 джамии в цялата страна. Но Еднан Аслан посочва и факта, че от всичките тези мюсюлмани само 170 000 са имали право на глас при неотдавшния избор на Фуат Санац за председател на Ислямската общност. На изборите пък са гласували само 37 000.

„Разбирането, че демокрацията е процес, който трябва да се случи отвътре, все още не е застъпено от мнозинството от мюсюлманите в Австрия. Затова твърдя, че импулсите за дискусии по тези въпроси трябва очевидно да дойдат отвън“, казва Аслан.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Австрия
• мюсюлмани
• ислям