Парите в брой вече не са бог в Швеция

Швеция беше първата европейска страна, въвела банкнотите през 1661 г. Сега тя е извървяла по-голямата част от пътя към отърваването от тях.

"Не виждам защо въобще вече трябва да печатаме банкноти", казва бившият член на поп групата от 70-те години АББА Бьорн Улвеус, който е отявлен привърженик на идеята за свят без пари в брой.

В тази високотехнологична страна започват да се оформят очертанията на подобно общество, за неудоволствие на тези, които предпочитат монетите и банкнотите пред цифровите пари.

В повечето шведски градове обществените автобуси не приемат пари в брой; билетите се предплащат или купуват със съобщение от мобилен телефон. Малък брой фирми, които стават все повече, приемат само карти, а някои банкови клонове, които правят пари от електронни трансакции, изобщо спират да работят с пари в брой.

"Има градове, където вече въобще не е възможно да влезеш в някоя банка и да използваш пари в брой", оплаква се председателят на Националната организация на пенсионерите в Швеция Курт Першон.

Той казва, че това е проблем за възрастните хора в селските райони, които нямат кредитни карти или не знаят как да ги използват, за да теглят пари в брой.

Залезът на парите в брой е забележим дори в храмовете – като църквата "Карл Густав" в Карлшамн, Южна Швеция, където викарият Йохан Тирберг наскоро постави четец на карти, така че да е по-лесно за богомолците да правят дарения.

"Няколко пъти при мен дойдоха хора и казаха, че нямат пари в брой, но въпреки това искат да дарят пари", заяви Тирберг.

Банкнотите и монетите съставляват едва 3 процента от шведската икономика, докато в еврозоната този дял е средно 9 процента, а в САЩ - 7 процента, показват данни на Банката за международни разплащания, международна организация на централните банки.

Три процента все още са прекалено много, ако питате Улвеус. Общество без пари в брой може да изглежда странна кауза за някой, който е натрупал богатство от песента "Money, Money, Money" ("Пари, пари, пари") и други хитове на АББА, но за Улвеус
това е въпрос, свързан със сигурността.

След като синът му бил ограбен за трети път, той започнал да се застъпва за по-бърз преход към напълно цифрова икономика - ако не за друго, то поне за да се направи по-тежък живота на крадците.

"Ако няма пари в брой, какво ще правят те?", казва 66-годишният Улвеус.

Асоциацията на шведските банкери заявява, че свиването на икономиката, основаваща се на парите в брой, вече оказва влияние върху статистиката на престъпността.

Броят на банковите обири в Швеция е намалял от 110 през 2008 г. на 16 през 2011 г. - най-ниското ниво, откакто преди 30 години е започнала тази статистика. Асоциацията казва, че обирите на автомобили, превозващи пари, също е намалял.

"Когато в обращение има по-малко пари в брой, нещата са по-безопасни както за персонала, който работи с тях, така и разбира се за обществеността", казва специалистът по сигурността в организацията Пар Карлсон.

Преобладаването на електронните трансакции и цифровата диря, която оставят те, също така помага да се обясни защо Швеция има по-малко проблеми с корупцията, отколкото страни с по-силна култура на парите в брой като Италия или Гърция, казва
преподавателят по икономика Фридрих Шнайдер от университета "Йоханес Кеплер" в Австрия.

"Ако хората повече използват карти, те по-малко участват в дейностите на сенчестата икономика", казва Шнайдер, който е специалист по сенчеста икономика.

В Италия, където парите в брой са обичайно средство за избягване на данък добавена стойност и укриване на печалби от данъчните власти, министър-председателят Марио Монти предложи през декември мерки за ограничаване на трансакциите с пари в брой при плащания под 1000 евро (1300 долара) - от 2500 евро досега.

Обратната страна на медала е опасността от киберпрестъпления. Според шведския Национален съвет за предотвратяване на престъпления броят на случаите на компютърни измами, включително източване на банкови карти, е скочил от 3304 през 2000 г. на почти 20 000 през 2011 г.

Оскар Шварц, основателят на първия интернет доставчик в Швеция "Банхоф", казва, че заради електронната диря, която оставят трансакциите, цифровата икономика също повдига въпроси за личната сигурност. Той подкрепя идеята за постепенно премахване на парите в брой, но казва, че вместо това е нужно да се въведат други анонимни начини на плащане.

"Човек би трябвало да може да праща или да дарява пари на различни организации, без да бъде проследяван всеки път", заявява той.

Не е изненада, че Швеция и други северни страни са начело на това развитие, като се има предвид приоритетът, който те отдават на технологиите и новаторството.

За втора поредна година Швеция се нареди на първо място в Глобалния доклад за информационните технологии, оповестен на Световния икономически форум през януари. "Икономист интелиджънс юнит" също постави Швеция начело на последната си класация за дигитална икономика през 2010 г. И двете класации оценяват доколко страните са интегрирали информационните и комуникационните технологии в своите икономики.

Прохождащи интернет компании в Швеция и на други места сега усилено разработват разплащателни и банкови услуги за смартфони.

Шведската компания iZettel разработва предназначено за дребни търговци устройство, подобно на скуеър в САЩ, което се включва в задната част на айфона, за да го направи да работи като терминал за безкасово плащане. Очаква се най-големите банки
в Швеция да въведат по-късно тази година съвместна услуга, която позволява на клиентите в реално време да си превеждат взаимно пари на сметките с мобилните си телефони.

Повечето специалисти не очакват парите в брой да изчезнат в скоро време, но смятат, че делът им в икономиката ще продължи да намалява, при положение, че се появяват подобни възможности за разплащане. Преди да се оттегли от поста заместник-управител на централната банка на Швеция, Ларс Ниберг каза миналата година, че парите в брой ще оцелеят "като крокодила, въпреки че той може да бъде принуден постепенно да стесни местообитанието си".

Андреа Врамфелт, чиято зала за боулинг в южния град Ландскруна спряла да приема пари в брой през 2010 г., прави по-смело предсказание: тя смята, че до 20 години монетите и банкнотите ще спрат да съществуват в Швеция. "Аз лично мисля, че това е, което хората би трябвало да очакват в бъдеще", казва тя.

Но има огнища на съпротива. Хана Селик, чието семейство притежава вестникарска будка в търговски център в Стокхолм, казва, че цифровата икономика служи единствено на банките, стремящи се към по-големи печалби.

Селик казва, че плаща такса от около 5 шведски крони (0,80 долара) за всяка трансакция с кредитна карта, а приет от шведския парламент закон не му позволява да прехвърли тази такса на клиентите.

"Това намирисва. За тях (банките) това е доста добър начин да печелят много пари, именно за това става въпрос. Те правят огромни печалби", казва той.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase