Страните от ЕС постигнаха принципно съгласие за забрана на вноса на ирански суров петрол с цел да бъде оказан допълнителен натиск върху Иран и той да бъде накаран да се откаже от ядрената си програма, пише Би Би Си.

Очаква се за ембаргото да бъде съобщено официално на срещата на министрите на външните работи на страните от ЕС в края на януари.

САЩ, които неотдавна наложиха нови санкции срещу Техеран, приветстваха тази стъпка.

Иран всячески се опитва да омаловажи значението на санкциите и категорично отхвърля твърденията на Запада, че разработва ядрено оръжие и продължава да настоява, че ядрената му програма е мирна.

В Техеран оспорват и факта, че след въвеждането от американците на наказателни мерки срещу иранските банки курсът на местната валута падна до рекордно ниски нива.

Едновременно с новината за подготвяните от ЕС санкции се повишиха и цените на петрола на международните борси.

В САЩ отдавна са наложени санкции, забраняващи практически всякаква търговия с Иран.

През ноември след доклад на Международната агенция за атомна енергия, в който се твърди, че Иран е извършил изпитания, свързани с „разработването на ядрено устройство“, САЩ, Канада и Великобритания обявиха нови санкции.

Миналата седмица Барак Обама подписа закон, забраняващ достъпа до американските финанси на чужди компании, които работят с иранската централна банка. Сега на ход е Евросъюзът.

"На 30 януари ще се състои среща на външните министри и на нея, надявам се, ще успеем да наложим ембарго на ЕС върху иранския петрол", заяви френският външен министър Ален Жупе. Той подчерта, че европейските страни, които купуват петрол от Иран, ще трябва да намерят алтернативен източник.

Над половината от приходите в бюджета на Иран са от износа на суров петрол. На ЕС се падат около 17% от иранския петролен износ.

В края на декември Иран заплаши да затвори Ормузкия проток, ако западните страни наложат ембарго върху износа на ирански петрол.

Ормузкият проток е разположен на южните брегове на Иран и е от голямо стратегическо значение, тъй като съединява Персийския и Оманския залив.

През него преминават над 40% от световните морски доставки на петрол. В най-тясната си част протокът е широк около 50 км, а дължината му е около 200 километра.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Иран
• петролно ембарго
• Ормузкият проток