Русия се опитва да повтори в Либия успеха си от Косово

Докато самолетите на НАТО бомбардираха сръбските сили в опит да спрат войната в Косово през 1999 г., Русия тихомълком действаше на дипломатическия фронт, с което помогна да бъде постигнато мирно споразумение преди срещата на Г8 в Кьолн.

В навечерието на започващата в четвъртък годишна среща на Г8 Москва се опитваше да посредничи в уреждането на друг конфликт, в който въздушните удари на НАТО не успяват да постигнат решителна развръзка - конфликта в Либия, пише Ройтерс.

Някои от приликите между 1999 г. и 2011 г. са удивителни, но влиянието на Кремъл върху Муамар Кадафи може да е по-малко в сравнение с това върху югославския диктатор Слободан Милошевич.

Русия вече е утвърден член на Г8, играейки по-важна роля, отколкото през 1998 г., когато официално се присъедини към групата, въпреки че все още е изолирана, както икономически, така и политически, от седемте първоначални членове на групата - САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Германия.

Москва представя своята позиция спрямо Либия като обективна.

Тя се въздържа при гласуването на резолюцията в Съвета за сигурност на ООН, дала зелена светлина за военни действия с цел да бъде наложена зона, забранена за полети, и остро критикува на НАТО.

Представители на Кадафи миналата седмица преговаряха в Москва, а пратеници на опозицията в понеделник се срещнаха с министъра на външните работи на Русия.
На военния фронт Франция обяви в понеделник, че Париж и други участници във водената от НАТО коалиция планират да използват бойни хеликоптери за първи път в Либия, което има потенциала да промени играта и да увеличи още повече натиска върху силите на Кадафи.

Новините, дошли от френския всекидневник "Фигаро", са като далечно ехо от действията на НАТО през 1999 г., когато Западът използва подвеждаща маневра, като обяви, че се подготвя сухопътна атака по суша срещу Сърбия през Унгария - блъф, за който се говори, че разтърсил Милошевич.

Осигуряването на дипломатически пробив би дал тласък на продължаващите опити на Москва от ерата след Студената война да се представи като сила в глобалната дипломация, както и да подобри своите сложни отношения със Запада и по-специално със САЩ.

Но обстоятелствата отново са твърдо против Русия, която се опита да постигне споразумение от нищото преди началото на срещата на Г8 във френския курорт Довил.

За разлика от случая със Сърбия Кремъл сега разполага с незначително икономическо и политическо влияние върху Триполи, а Кадафи води битка за оцеляването си на власт, а не само за контрола върху част от страната му.

Въпреки безсилието си срещу упоритостта на Кадафи, Западът също така може би се пази от това да даде на Русия някаква роля, която би могла да й осигури каквото и да било политическо или военно влияние в добиващата петрол Либия.

"Нуждата от посредник за Либия може и да нарасне, но се съмнявам, че Русия е в състояние да играе тази роля", каза за Ройтерс Фьодор Лукянов, редактор на списанието "Русия в глобалната политика".

Правителствата на Франция, Италия и Великобритания, отбеляза той, са имали по-тесни връзки с Кадафи, отколкото Русия. "Няма никакво специално отношение - Никола Саркози, Силвио Берлускони и Тони Блеър, всички те имаха по-тесни връзки с Либия, отколкото Русия."

Ситуацията с нищо не напомня 1999 г., когато бившият министър-председател на Русия Виктор Черномирдин и тогавашният финландски президент Марти Ахтисаари подеха политика на посредничество под егидата на Г8.

Споразумението бе постигнато навреме за годишната среща в Кьолн, на която присъства и руският президент Борис Елцин, след която Сърбия изтегли войските си от Косово, а по суша бяха вкарани руски миротворци, заедно с тези на НАТО.

Както през 1999 г., така и през 2011 г. НАТО нанася въздушни удари седмици наред, без да успее да накара противника си да спре да се сражава или да приеме мирно споразумение.

В общественото мнение на Запад започна да се проявява несъгласие, а силите на НАТО бяха подложени на критика заради смъртта на цивилни.

САЩ се опитваха да ограничат своето участие, изключвайки сухопътна операция, санкциите не поставиха на колене Милошевич и Сърбия, а сред европейските правителства назряваше чувство на безсилие.

"Ситуацията в Либия все повече започва да прилича на тази през 1999 г. в Югославия. Но тогава нещата бяха по-прости", каза Лукянов.

"Милошевич беше циничен. Той разбираше, че идва момент, в който трябва да постигнеш споразумение. За него краят на войната в Косово не значеше край на управлението му в Сърбия. При Кадафи е по-различно. Той до голяма степен е фанатик и е убеден революционер. Можеш ли да сключиш споразумение с човек като
него?"

През 90-те години Русия превъзнасяше своите традиционни връзки с братята славяни в Сърбия и критикуваше бомбардировките на НАТО. Москва обаче държи по-слаби карти по отношение на Триполи, а Кадафи изглежда е по-заинтересован да преговаря с Африканския съюз, отколкото с Москва.

Руският министър-председател Владимир Путин отхвърля паралела между конфликтите в Либия и в Косово.

"Не смятам, че можем да поставяме знак за равенство между Сърбия и Либия. Те са съвършено различни държави. Все пак, както вече съм казвал, съм обезпокоен от лекотата, с която през последните години се взимат решения за използването на военна сила в международната политика", заяви той след разговорите му със сръбския президент Борис Тадич през март.

Президентът Дмитрий Медведев и премиерът Путин изглежда също нямат единна позиция спрямо конфликта в Либия, което би попречило на всякакви опити за посредничество. Медведев разкритикува Путин за това, че окачестви като кръстоносен поход призива на Запада за употреба на военна сила.

Макар че Русия не използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира резолюцията за налагане на зона, забранена за полети, нейните връзки със Запада днес са още по-сложни, отколкото бяха при управлението на Елцин.

САЩ и Русия се споразумяха за "рестарт" в отношенията им. При все това обаче напрежението между тях е още една причина Западът да е предпазлив към амбициите на Русия, която разчита на петрола и природния газ, да играе роля, от която би могла да спечели в Либия веднага щом мирът бъде възстановен.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase