Нарушаването на биоразнообразието скоро ще удари националните икономики, съобщи ВВС, позовавайки се на доклад на ООН.

Според Третия глобален преглед на биоразнообразието някои екосистеми скоро може да достигнат повратния момент, след който вече няма да са полезни за хората – например бързото изчезване на гори, задушаването на водни басейни от водорасли и масово измиране на коралови рифове.

„Новините не са добри“, заяви изпълнителният секретар на Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН Ахмед Джоглаф. „Продължава свиването на биоразнообразието в степен, невиждана в историята – измирането е може би до 1000 пъти по-голямо, отколкото в миналото“.

Миналия месец учени вече предупредиха, че правителствата няма да успеят да постигнат целта да спре изчезването на животински и растителни видове през 2010 година.

Глобалното разнообразие на гръбначни – групата, която включва бозайници, влечуги, птици, земноводни и риби, е намаляло с около една трета между 1970 и 2006 година, сочат данните на ООН.

Целта до 2010 година да бъде намалено драстично изчезването на растителни и животински видове беше поставена през 2002 година на форум в Йоханесбург. Към момента вече е сигурно, че тя няма да бъде постигната.

Глобалният преглед на биоразнообразието потвърждава, че нито една от допълнителните 21 цели, поставени на същия форум, не е постигната, поне не на световно ниво.

Допълнителните цели включват намаляване на унищожените или нарушени местообитания, поставяне под закрила на най-малко 10% от екорегионите на Земята, контрол на разпространението на агресивни видове и пълно прекъсване на търговията със застрашени видове.

Нито едно правителство не е докладвало, че е изпълнило всички цели за 2010. Въпреки че в някои региони е постигнат прогрес, провалът на глобално ниво означава все повече животни в Червената книга на застрашените видове.

„21 на сто от всички известни бозайници, 30% от земноводните, 12% от познатите птици и 21% от коралите, образуващи рифове, са застрашени от изчезване“, казва Бил Джаксън, заместник-директор на Международния съюз за защита на природата, който поддържа Червената книга.

„Ако в света има еквивалентни загуби в цените на акциите, ще има бърза реакция и огромна паника“.

Връзката между загубите в природата и икономическите вреди е много повече от метафора, смятат в ООН.

Нов проект, известен като Икономика на екосистемите и биоразнообразието, се опитва да оцени паричното измерение на нещата, които ни дава природата – например прочистването на водите и въздуха, опазването на бреговете от урагани и съхраняването на дивите животни за екотуризъм.

Изходната точка е, че ако природата не го прави, това ще трябва да се поеме от обществото и неговите бюджети. Вече е изчислено, че годишните загуби на гори са на стойност 2-5 трилиона долара, което прави загубите от банковата криза да изглеждат като джудже.

„Много икономики остават слепи за огромната стойност на разнообразието на животни, растения и други форми на живот и тяхната роля за здрава и функционираща екосистема“, обяснява Ахим Щайнер, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околна среда.

„Човечеството е изфабрикувало илюзията, че някак можем да минем и без биоразнообразие или че то е нещо периферно в съвременния свят: истината е, че ние се нуждаем от него повече отвсякога на планета, която от 6 милиарда души през 2050 ще има над 9 милиарда“.

Колкото повече екосистеми бъдат нарушени, толкова по-голям е рискът те да бъдат „бутнати от ръба“ в нов етап на трудности за човечеството. Например басейни с питейни води, замърсени със селскостопански торове, ще бъдат задушени от водорасли, от което ще измрат рибите, а водата ще стане негодна за човешка консумация.

Докладът на ООН ще бъде представен след две седмици в Найроби, където правителствата трябва да набележат нови мерки за съхраняване на биоразнообразието.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: