Долната камара на белгийския парламент наложи забрана за носенето на публично място на воали и други дрехи, които пречат за разпознаването на лицата под тях.

Законът, известен като "антибурка", бе приет със 136 гласа "за", двама депутати се въздържаха и никой не се обяви против.

Белгия е първата европейска държава, прокарала подобни ограничения, но преди да влезе в сила забраната за носене на бурка и никаб, законът трябва да мине през Сената. Подобна забрана се готви и във Франция.

Вносителят на закона, либералът Даниел Бакелиен, заяви, че бурката е несъвместима с основните изисквания за сигурност, които задължават гражданите да бъдат разпознаваеми на публични места, и влиза в противоречие с принципите на еманципираното общество, което уважава правата на всички свои членове.

"Не става въпрос за дискриминация, а за мярка, която да сложи край на скриването на самоличността", заяви Бакелиен, който е лидер на либералната франкофонска партия "Реформаторско движение".

Законът постановява, че никой не може да се яви на публично място с "лице, изцяло или частично покрито, така, че да не позволява да бъде разпознат". Ограничението няма да се отнася до каските на мотоциклистите и на пожарникарите, става ясно от текста.

Изключения ще се правят и по време на карнавалния сезон, който е изключително популярен в Белгия, а хората по улиците са с маски, но и тогава ще е нужно изричното разрешение на градските власти. Нарушаването на забраната ще се наказва с глоба от 15 до 25 евро и/или затвор до 7 дни.

"Амнести интернешънъл" заклейми решението, заявявайки, че "пълната забрана за покриване на лицето нарушава правото за свобода на изразяване и на вероизповедание на тези жени, които носят бурка или никаб като израз на своята самоличност и вяра".

"Завоят на Белгия към пълна забрана на покривалата за лице е опасен прецедент. Ограничаването на човешки права трябва да е пропорционално на преследваната цел", коментира експертът на "Амнести" Джон Далхюсейн. Според него задължението за борба с дискриминацията не може да се прилага чрез налагането на мерки, които са дискриминационни по същността си.

"Днес са покривалата за глава, утре ще са забрадките, вдругиден – сикските тюрбани, а след това вероятно ще дойде ред и на късите поли", коментира вицепрезидентът на Мюсюлманския съвет Изабел Прайл, която определи закона като опасен прецедент.

Съмнения изрази и католическият епископ на южния град Турне Ги Арпини, според когото не е съвсем ясно дали държавата може да регулира използването на символи на личните убеждения на гражданите.

В Белгия живеят около половин милион мюсюлмани, а лицата си покриват напълно няколко десетки жени.

"Амнести" призова белгийския Сенат, горната камара на парламента, да преразгледа закона, който според нея противоречи на международните ангажименти на кралството. Според местното законодателство Сенатът има две седмици за реакция, като членовете му могат да поискат мнението на Белгийския държавен съвет относно съответствието на законите.

Възможно е обаче гласуването да бъде отложено до юни заради предсрочните избори, които вероятно ще се проведат през лятото, след като правителството подаде оставка на 22 април.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase