Снимка: БГНЕС

Президентът на Украйна Володимир Зеленски направи изненадващо посещение в наскоро освободения град Изюм, където се срещна с украинските войски, участва в издигането на знамето и разгледа някои от щетите.

"По-рано, когато гледахме нагоре, винаги търсехме синьото небе. Днес, когато погледнем нагоре, търсим само едно нещо – знамето на Украйна", написа президентът на Украйна Володимир Зеленски в Telegram по повод изненадващото си посещение.

Изюм е едно от повече от 300 селища, които украинската армия си върна след 6 септември. Зеленски каза по-рано, че войските са освободили около 8000 кв. км територия досега, очевидно всички в североизточния район на Харков.

"Нашето синьо-жълто знаме вече се вее в деокупирания Изюм", продължи Зеленски. "И така ще бъде във всеки украински град и село. Вървим само в една посока – напред и към победа."

Изгорели танкове и камиони, белязани с характерния за Русия символ "Z", лежат отстрани на пътя, разрушени и червени от нова ръжда. Срутен мост е покрит със знаци, предупреждаващи за противопехотни мини. По-нататък останките от кола са оставени до разрушена бензиностанция, заобиколена от отломки от обстрела.

Това са знаците за украинската победа и руското поражение.

Изюм е огромна стратегическа загуба за руската армия, която го използва като ключова база и маршрут за снабдяване на своите сили в Източна Украйна. Русия обаче заяви, че отстъплението на нейните войски от региона е било "тактическо", за да съсредоточи ресурсите си в района на Донбас.

В Изюм все още се работи, за да бъде центърът на града напълно безопасен. Украинците се стремят да заловят няколко руски войници, които все още се крият, и всеки, който е работил с тях по време на окупацията. Градът също така остава в пълно информационно затъмнение, без телефон или сигнал за мобилни данни - тактика, използвана от руснаците в окупираните територии.

Местните хора изпитват облекчение да видят града си отново в украински ръце, съобщават от CNN - първата международна медия, която стъпи в Изюм след като градът бе освободен.

Въпреки че улиците на Изиум са до голяма степен тихи, жителите от време на време излизат от домовете си и махат на превозните средства на CNN или на преминаващите военни камиони и се ръкуват с всеки украински войник, който срещнат. Но в същото време страхът от руснаците все още обхваща града. Повечето жители, с които екипът на медията се опитва да разговаря, се страхуват да говорят свободно за случилото се там през последните месеци.

Една двойка на около петдесет години се съгласява да говори, използвайки само собствените си имена.

"Празнуваме украинската победа над града", казва Валерий, наричайки победата "балсам за душата".

"Молихме се на Бог да ни освободят без бой и без кръв. Така и стана", добавя той.

Далечният звук на обстрел е постоянно напомняне, че въпреки впечатляващите успехи в тази контраофанзива, войната все още не е спечелена - и много части от Украйна все още са в обсега на руския арсенал от тежки оръжия.
Но бавно украинците работят за възстановяването на Изюм и другите отвоювани територии до нещо, което се доближава до нормалното.

По време на посещението на CNN украинските войници се качват триумфално в димящ танк. С видима радост те бързо го закачиха за руска самоходна артилерийска машина, изоставена непокътната от отстъпващите руснаци. Оръжието е сред най-мощните в арсенала на Русия и ще бъде преназначено за контранастъплението на Украйна.

На въпроса дали е било тежка битка за връщане на града, водачът на танка, който потегли с гаубицата, отговаря: "Не съвсем".

Украинците спечелиха огромно количество оръжие от тези битки на североизток, тъй като много руски войници пожертваха превозните си средства, оставяйки ги непокътнати, за да избягат, спасявайки живота си.

Вътре в изоставения руски команден център

Една от последните сблъсъци в битката за Изюм, според украинските военни, се е състояла в бивше училище, което е било използвано като руска военна база. Руснаците били обградили сградата с дълбоки окопи, чували с пясък и бронирани превозни средства.

Сградата вече е разрушена, с купчини червени тухли и радиатори, примесени със счупени прозорци и срутена дървесина от покрива. До сградата лежи корпусът на червен камион отстрани, носещ логото "Z" на руските сили.

По-надолу по пътя е сградата, която тези войски се опитваха да защитят: руският команден център, скрит в подземен бункер под изоставена фабрика.

Редици от разнородни училищни бюра бяха наредени в мрачното мазе, с длъжности, прикрепени към бели етикети - включително командирите на противовъздушната отбрана, артилерията, разузнаването и държавната сигурност, заедно с титли от по-нисък ранг като "дежурен офицер". Наблизо украинските войски все още намират мини-капани, които са били оставени, за да защитят леговището им -- включително въже за спъване с прикрепена граната.

Друга мрачна бетонна стая срещу командния център служи като спално помещение със стари дървени врати, поставени хоризонтално върху купчини тухли, за да се направят импровизирани легла. Отстъпващите войници очевидно са напуснали набързо, тъй като по пода и леглата са оставени разпръснати дрехи, паста за зъби и документи.

Един украински войник показва зеления ротационен телефон, който войниците бяха оставили. "Руска технология!" той се подсмихва, говорейки на английски.

Над земята руснаците са оставили и купища боеприпаси.

Наред със загубата на оръжие и унизителното отстъпление, заснето на множество видеоклипове и споделено в социалните медии, един военен служител казва на CNN, че голям брой руски военнопленници са били взети като пленници от Украйна.

"Кого сме дошли да освободим тук?"

Жителят на Изюм Валерий казва, че местните в града са ядосани на руснаците за поведението им.

"Там, където нямаше хора, руснаците откраднаха всичко", твърди Валерий. "Живееха като прасета. Влязохме в една къща - и прасетата живеят по-добре."

Валерий казва, че боевете в Изюм са започнали на 4 март, когато осем ракети "Град" са паднали близо до дома му, което е било "плашещо", но за щастие не са го улучили директно. Къщата на съседката му обаче била разрушена от една от ракетите, но тя оцеляла без драскотина.

Той си спомня, че руските войски, които пристигнали в града в началото на войната, бързо разбрали, че оправданието на руския президент Владимир Путин за инвазията - за "денацификация" на Украйна - е лъжа.

"Един руски артилерист дойде и каза: "Отче, ние те спасихме от нацистите", споделя Валерий. "И аз му казах: "Покажете ми един"."

Валерий казва, че е говорил с младите войници на руски и се е опитал да ги накара да разберат, че разрушават някогашните близки отношения между украинците и руснаците, особено в тази част на страната, която е толкова близо до границата.

"Казах им, че са унищожили къщата на един човек, който е от Курска област в Русия", разказва Валерий. "Всеки тук има роднини в Белгород в Русия и други градове."

Той твърди, че в един момент руските разузнавателни сили дошли при него и го попитали: "Кого сме дошли да освободим тук?"

Това объркване и чувство на разочарование сред руските сухопътни войски вероятно е основен фактор за тяхното отстъпление от този регион през изминалата седмица. Но по-опасно за Путин е, че системата за командване и управление на неговата армия се срина в Харковска област. Високопоставените офицери избягаха от бункера си, докато хората им изоставиха тежките си оръжия, бягайки.

Силите на Украйна ще се опитат да ги държат в бягство и може би се надяват един ден те да се върнат в Москва с историята за случилото се в Харков и да поискат равносметка от своите лидери.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: