Най-богатите хора в Украйна, известни в страната като олигарси, са свикнали да доминират в политическия и икономически живот. Но през петте месеца, откакто започна пълномащабното нахлуване на Русия, те млъкнаха.
Политически анализатори и експерти отдават тази загуба на влияние на факта, че олигарсите и техните бизнеси – както всички украински граждани – се нуждаят от защита под формата на армия и дипломация - държавни функции, върху които нямат контрол.
Микита Потуряев, депутат и бивш съветник по предизборната кампания на няколко украински олигарси и политици, включително президента Володимир Зеленски, каза, че олигарсите са в необичайна позиция да не могат да влияят на страната в момента.
"За разлика от 2014 г., когато украинският олигарх Игор Коломойски, например, участваше в защитата на Днепропетровска област, сега има кой да направи това – държавата, областната администрация", казва Потуряев пред The Guardian.
Войната изглежда позволи на Зеленски да стане първият украински президент, който измести олигарсите, които традиционно се състезаваха да контролират политическото ръководство на страната.
Но анализатори казват, че едва след като войната приключи, ще стане ясно дали олигархичната ера на Украйна е приключила или ще се опитат да възвърнат влиянието си.
"В момента приоритетът за олигарсите не е политиката, а осигуряването на оцеляването на техния бизнес и минимизиране на загубите им", казва Владимир Фесенко, украински политически анализатор. "Единственото изключение е предишният президент на Украйна Петро Порошенко, който все още се опитва да участва в политиката."
Когато Съветският съюз се разпадна, част от населението на Украйна спечели сериозни пари, като превзе бивши държавни фабрики и предприятия, понякога със сила. Някои от тези лица са използвали печалбите си, за да подкупят висши служители, включително украинските президенти, и са създали политически партии и медийни холдинги, за да защитят и разширят бизнеса си.
Целта беше хората на власт да са под техен контрол. Украинските президенти, от своя страна, бяха склонни да създадат своя собствена власт, за да защитават интересите си. Украинската политика се превърна във въртележка от интриги, вътрешни борби и корупционни задкулисни сделки, водени предимно от лични интереси. Често само на думи се обръщаше към нуждите на обикновените граждани.
ЕС и Международният валутен фонд отдавна настояваха Украйна да изчисти своята олигархична система и през септември 2021 г. Зеленски прие закон за деолигархизация, който, наред с други неща, създаде регистър на олигарсите.
Съгласно закона олигарсите се определят като хора, които отговарят на три от четири характеристики: участие в политическия живот, значително влияние върху медиите, собственик на монопол или собственик на активи на стойност над 1 милион пъти жизнения минимум на Украйна.
"Законът за деолигархизацията може да изиграе роля за намаляване на вредното влияние на частните интереси върху политиката и икономиката на Украйна", написа по това време британският посланик в Украйна Мелинда Симънс.
Ринат Ахметов, който отхвърля етикета олигарх, предаде големия си медиен холдинг на украинската държава миналата седмица, когато законът влезе в сила, според изявление на уебсайта на неговия холдинг. Той каза, че го е направил, защото не е искал да "става олигарх", като бъде включен в регистъра. Съветникът на Зеленски, Михайло Подоляк, каза, че Ахметов дава пример.
Според анализаторите друга вероятна причина е, че бизнесът на Ахметов изпитва проблеми с паричните потоци, причинени от войната. "Олигарсите загубиха влияние и защото бизнесът им загуби много", казва Потуряев.
Почти всички украински олигарси са направили изявления срещу руската агресия и са дали средства за армията и за хуманитарна помощ в демонстрация на единство, която може да е била предизвикана от среща, свикана от Зеленски преди войната, съобщава FT.
Дори Дмитро Фирташ, олигарх, който се съпротивлява на американската екстрадиция във Виена и спечелил милиардите си като посредник на "Газпром", каза, че иска да се върне в Украйна, за да помогне. Фирташ притежава няколко завода за торове в Украйна, включително един в източния град Северодонецк, който беше бомбардиран през юни.
Олигарсите не са единствената част от политическата сцена на Украйна, която е утихнала. Украинските депутати и лидерите на фракции изглежда са постигнали някакво неформално споразумение за представяне на единен фронт, докато агресията на Русия продължава, твърди Фесенко.
"Политическият живот е наполовина замръзнал", казва той. "Обикновено, когато някой като главния прокурор бъде уволнен, партийните лидери правят изявления и политиците коментират. Няколко депутати го направиха, но повечето се сдържаха", казва той по повод уволнението на Ирина Венедиктова.
Украинските депутати гласуваха, понякога почти единодушно, за приемане на законодателни актове, включително големи спорни точки като Истанбулската конвенция за домашното насилие. Настъпила е значителна промяна спрямо преди войната, когато украинските парламентарни сесии бяха известни със сбивания и юмручни битки.
Остава да видим дали ще остане нова политическа динамика.
"Ще разберем само след войната дали олигарсите ще се опитат да възвърнат влиянието си", казва Фесенко. "Ще зависи от това, което се случва."
Ако Украйна спечели войната, като нанесе решителен военен удар на Русия, тогава популярността на Зеленски ще остане висока, на мнение е Фесенко. Въпреки това, ако Зеленски бъде принуден да се съгласи на компромис за прекратяване на огъня, например, за да подкрепи останалата част от страната, тогава това ще раздели обществото и ще се появи опозиция.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар