Група цивилни, които бяха евакуирани от обсадения град Мариупол, стигнаха в относителната безопасност на град Запорожие след 200-километрово пътуване. Сред тях бяха и 69 души, които месеци наред се криеха в бункерите под масивния "Азовстал".

Това е първият път, когато успешно бе договорен хуманитарен коридор, който да ги изведе от стоманодобивния завод.

"Губихме надежда, че някога ще се измъкнем", казва една жена пред BBC. Преди тази евакуация многократните опити за преговори за безопасното им освобождаване са завършили с неуспех. Стотици цивилни все още остават в капан в завода, според украинските бойци там. Не е ясно дали ще се правят още опити за спасяването им.

След като групата евакуирани напуснаха в неделя, войниците от "Азов" в завода казаха, че руските сили незабавно са възобновили обстрела.

Имаше прегръдки и сълзи от изтощение и облекчение, когато групата жени и деца пристигнаха в Запорожие.

Катарина слезе от автобуса под слънчевите лъчи с всичко, което сега притежава, натъпкано в малка раница. Двете й деца на 6 и 11 години търкаха очите си, изтощени. В продължение на два месеца те живееха в скритите дълбини на стоманодобивния завод в Мариупол, докато руските бомби удряха обекта. Единствените доставки на храна бяха дажбите, предадени от украински войници.

"От сутрин до вечер бяхме бомбардирани. Артилерия, ракети, въздушни удари", разщазва Катарина. "Децата ни не можеха да спят. Плачеха, страхуваха се. И ние също. Имаше няколко пъти, когато губехме надежда, че някога ще се измъкнем. Изключително се радваме, че сме в Украйна."

Но войната се е отразила върху родния им град, чиито останки те са видели, когато са напуснали: "Това, което видяхме, бяха просто кутии с масивни черни дупки в тях. Жилищните блокове ги няма. Там са само техните останки".

Друга евакуирана, Ирен, бе заедно със 17-годишната си дъщеря. За нея това е поне е малко утеха.

"Живеехме с надежда, че всеки ден ще бъде последният ден в този ад. Че ще се приберем в спокоен Мариупол, но сега него го няма", казва тя.

Операцията, извършена от Организацията на обединените нации и Червения кръст, беше сложна, а понякога и опасна. Служителите на ООН на място откриха, че района е осеян с мини. В един момент те трябваше да се оттеглят след артилерийски удар.

"Когато екипът тръгна напред, за да развее буквално знаме и да се опита да изведе тези хора, имаше редица мини, които трябваше да бъдат разчистени както от украинската страна – стоманодобивния завод – така и от руската страна", казва Себастиан Роудс Стампа , оперативното ръководство на екипа на ООН. "След това имаше минометен огън, не знам откъде дойде. Не знам кой е стрелял. Спря доста бързо."

Той казва, че е намерил преживяването за "дълбоко смиряващо".

"Те излязоха и видяха града, в който вероятно са израснали, разрушен. Има гробове на тротоара и във всеки парцел, който можете да намерите", разказва той. Хората бяха ужасени. Трябва да разберете, те са били под земята от два месеца и не са получавали никакви новини.

"Там имаше едно шестмесечно бебе, което никога не беше виждало трева, беше роден през зимата и беше удивено колко зелена е тревата. Искаше да си играе с нея", допълва той.

Роудс Стампа казва пред BBC, че жените, децата и възрастните хора "не са виждали дневна светлина от два месеца".

В крайна сметка ООН спаси повече от 100 души от Мариупол този път – рядък момент на напредък за хуманитарните усилия в тази война. Украинският президент Владимир Зеленски каза, че успешната евакуация е резултат от дълги преговори и посредничество.

"Ще продължим да правим всичко, за да изведем всички наши хора от Мариупол и Азовстал", каза той. Трудно е, но имаме нужда от всички, които остават там – цивилни и войници".

Хиляди все още са в града, като стотици все още са заседнали в подобните на лабиринт тунели под стоманодобивните заводи.

От Червения кръст заявиха, че са доволни, че евакуацията е успешна, но са разочаровани, че много повече хора са оставени в "ада".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: