Снимка: GettyImages

Русия нападна Украйна, голямата война е факт. Катастрофата можеше да бъде избегната, но след 2014 Западът просто си затвори очите. Лицата на западните политици би трябвало да горят от срам, коментира Роман Гончаренко за "Дойче Веле".

Четвъртък, 24 февруари 2022 - никога няма да забравим този ден. Това е денят, в който едно обезумяло руско ръководство реши да започне голяма война срещу Украйна. Денят, за който хората в Украйна и приятелите им по света се подготвяха дълго, но все пак се надяваха, че той няма да настъпи. Денят, в който Кремъл просто започна война в Европа.

Сега мнозина се питат как въобще се стигна дотук. Отговорът се съдържа в един цитат от Уинстън Чърчил: "Те имаха избор между войната и позора. Избраха позора и получиха войната."

Мащабите на това нахлуване не оставят никакво съмнение: руските войски нападнаха Украйна - точно така, както и преди 100 години, когато украинците за първи път обявиха независимост. Последиците от тази чудовищна стъпка ще разтърсят света из основи.

Още по темата
Фаталната грешка на Запада

Немалка част от отговорността за това развитие е на Запада. Когато Русия нападна Украйна за първи път след украинската независимост от 1991 и анексира Крим, Западът избра позора, за който говори Чърчил. Лидерите на САЩ, Германия и другите водещи западни държави настояваха Украйна да не оказва съпротива - сакън да не "провокираме" руския президент Владимир Путин. Мотивът гласеше: Западът не желае нов пожар точно 100 години след началото на Първата световна война. Това беше разбираемо, същевременно обаче и фатална грешка.

Русия се опияни от успеха си в Крим и продължи с войната в източноукраинския Донбас. А Западът твърде колебливо започна да снабдява Украйна с оръжие (Германия категорично отказа). Някакви санкции срещу руската икономика бяха наложени чак след свалянето на малайзийския пътнически самолет MH17. Но и те бяха толкова ограничени и слаби, че накараха Русия да смята, че може да продължи да действа без да очаква сериозна съпротива.

Време е да се помогне на Киев

Но и Украйна подцени степента на лудост, обхванала ръководството в Москва, както и настроенията на голяма част от руското население - хората, които не възприемат Украйна като независима държава. Вместо това много украинци се чувстваха някак сигурни: те смятаха, че след като са съседи и братя, Русия няма да дръзне да започне открита война. Киев дори не прекъсна дипломатическите си отношения с Русия, с което изпрати грешен сигнал към съюзниците си на запад под мотото, че нещата не са чак толкова зле.

Така обаче беше пропуснат шансът да се предотврати сегашната война. Западните лидери решиха да преговарят с Русия с надеждата, че така могат да укротят агресора. Но човешката история показва, че подобна тактика никога не е била успешна. Ето, че тя се провали и сега в Украйна.

Русия използва постъпленията си от продажбата на нефт и газ за разработването на нови оръжия, както и за да се подготви за една апокалиптична война - не само срещу Украйна, а и срещу целия Запад. В тази посока имаше много предупреждения, всичко беше известно: Кремъл и неговите пропагандисти никога не са крили намеренията си. Но Западът предпочете да си затвори очите. Сега лицата на западните политици би трябвало да горят от срам.  
Украйна няма да се върне под контрола на Москва

Сега е време да бъдат поправени грешките и да се помогне на Украйна с всички възможни средства. Ще има сражения, кръвопролития, вероятно окупация и дълга партизанска война. Украйна ще изгуби много от най-добрите си синове и дъщери. Но тя ще оцелее - в това няма никакво съмнение. Украинците никога повече няма да се примирят с това да бъдат водени на каишка от Москва. Тези времена отминаха и никога няма да се върнат.  

А Русия? Пътят на агресията срещу Украйна и целия западен свят, по който сега тръгва Москва, рано или късно ще свърши с катастрофа. След това Русия може би ще получи шанса да започне отначало. Но да не забравяме: сега всички свободолюбиви хора са преди всичко украинци.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase