Две семейства живеят едно срещу друго. Запознават се, харесват се. Купуват си еднакви мебели, ядат едни и същи гозби, придобиват общи навици.
Колкото повече фамилиите се опитват да се различават една от друга, толкова повече се уеднаквяват. Смешно, жалко и странно, двойките придобиват еднаква представа за „различност“.