Колаж на седмицата

Крехък мир, висящ на косъм – така някои издания определиха изхода от срещата на "нормандската четворка" в Минск за съдбата на Украйна, който целият свят чакаше със затаен дъх.

В четвъртък след 16-часови преговори с канцлера на Германия Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и украинския му колега Петро Порошенко руският президент Владимир Путин обяви, че е постигнато споразумение за прекратяване на огъня от полунощ на 15 февруари и за създаване на разширена демитализирана зона в Украйна.

Подписаното между сепаратистите и пратениците на Киев споразумение включва точките от договорките от Минск, подписани през септември, които предвиждаха прекратяване на огъня, изтегляне на артилерията и размяна на пленници.

Мнозина обаче са скептични, че подписаното ще бъде спазено, а часове след сключването на споразумението съобщенията за десетки убити и ранени продължават.

Самото споразумение от 13 точки, което стана резултат от четиристранните преговори за уреждане на конфликта в Украйна, е описвано различно - от "лъч на надежда" до "крайно проблематично".

Въпреки че постигнатото в Минск породи облекчение в глобален план в края на безсънната нощ на преговори, украинският президент Петро Порошенко призна, че страната му все още е далеч от мира.

Във вътрешен план седмицата беше белязана от остри политически изказвания, след като стана ясно, че правителството смята да вземе нов дълг до 8 милиарда евро и за целта е сключен договор с 4 банки.

Социалистите изчислиха, че всяко живородено дете ще трябва да плаща по десет хиляди лева в следващите десетилетия и призоваха кабинета да оттегли внесения в парламента проект.

Ратификацията на договора за допълнителен дълг в две парламентарни комисии – външната и бюджетната, стигна до скандал в четвъртък. Външната комисия първо отхвърли вземането на заема, но след корекция на ръководството й стана ясно, че има депутат от ПФ, който гласувал, без да е присъствал и така на практика го одобри. По сходна схема бюджетната комисия прие на косъм тегленето на дълга, след като не бе зачетен задочен вот на депутат от БСП.

Управляващите от ГЕРБ пък продължават да настояват, че правителството няма да разполага с допълнителни пари, а новият заем ще рефинансира стар дълг и ще покрива дефицита в хазната в следващите три години. В необходимостта от заема обаче все още не са убедени в АБВ, които искат „ясни отговори“, за да решат дали да подкрепят вземането му в пленарна зала.

Кои са „Червеите“ и какво точно са правили беше един от въпросите на седмицата. Въпреки многото отговори, които бяха дадени, яснота за разработката все още няма. И в началото, и в края на седмицата шефът на вътрешната комисия Атанас Атанасов твърди, че разработката е имала за цел да следи и подслушва основните лица на протестите срещу кабинета „Орешарски“.

Бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев контрира, че разработката няма нищо общо нито с протестите, нито с правителството на „Орешарски“, а дори и с политиката. Той обясни, че „Червеите“ всъщност е имала за цел да намери къртици в МВР, защото се оказало, че полицаи изнасят данни от информационната система на МВР към други лица, вероятно престъпници. Това беше потвърдено и от прокуратурата. Обвинението и дори премиерът се зарекоха да намерят и накажат виновните.

В понеделник Софийският апелативен съд (САС) потвърди четиригодишната ефективна присъда на бившия вътрешен и вицепремиер Цветан Цветанов по делото за постановените от него шест отказа да разпореди подслушване.

Преди две седмици състав на Софийски градски съд оправда изцяло бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по обвиненята за мобилно подслушване.

Цветан Цветанов беше предаден на съд за това, че шест пъти е сложил резолюция "НЕ" върху поискани от прокуратурата и разрешени от съда искания за подслушване на бившият шеф на РЗБОП Велико Търново Орлин Тодоров и още двама човека.

В петък пък Парламентарната група на ГЕРБ защити председателя си Цветан Цветанов и обвини БСП за ефективната му присъда. В декларация депутатите от управляващата партия настояха той да получи справедлив процес, съобразен с всички законови разпоредби и процедури.

В понеделник зрителите избраха победителя в третия сезон на музикалната надпревара X Factor. Славин Славчев, Невена Пейкова и Михаела Маринова влязоха в пряк двубой, като титлата отнесе рокаджията Славин. Победата му може да бъде изненадваща единствено от гледна точка на факта, че в този формат рокът трудно пробива. Финалът ще се запомни не само със страхотните изпълнения на тримата таланти, но и с международното участие. На сцената гастролираха британската звезда Джеймс Артър и рок легендата Джо Лин Търнър.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase