И европейският съд в Страсбург се изнерви от бавното съдопроизводство у нас, затова даде ултиматум на България да реши проблема до една година.

Европейският съд за правата на човека гледа на последна инстанция жалби срещу националното съдопроизводство в страните членки на ЕС и още няколко други държави. Магистратите обявиха решение, взето с единодушие от седемчленен състав, че България трябва да промени така националното законодателство, че жертвите да получават по-бързо и по-ефективно правосъдие.

Конкретен повод за решението са делата „Димитров и Хаманов срещу България” и ”Фингер срещу България”, гледани от Страсбургския съд.

„България получи срок, в който да въведе стабилен правен механизъм, разрешаващ трудностите със системния проблем на правосъдната й система – липсата на ефективни правни обезщетения при прекомерно дълги процедури по граждански, административни и наказателни дела”, съобщи пресслужбата на съда.

Искането трябва да бъде изпълнено в рамките на годината след излизането на окончателните решения по двете дела. Според регламента България или ищците ще могат в тримесечен срок да обжалват днешното решение, след което 5-членен състав ще реши дали въпросът да се гледа от Голямата камара на съда, която взема окончателното решение.

Стоян Димитров, обвинен за кражба, е чакал 9 години и 8 месеца окончателна присъда, въпреки че европейските магистрати намират, че делото му е било елементарно.

Николай Хаманов – банков мениджър, бил лишен от възможността да упражнява професията си в продължение на 5 години и 3 месеца, тъй като срещу него били повдигнати сериозни обвинения за незаконни операции, които са ощетили банката, в която работел.

Мария Фингер, българка, живееща в Германия, пък чакала 9 години и 10 месеца по дело за делба на имот.

Според съда в трите случая е нарушено правото на честен процес в разумно време, както и правото на ефективно обезщетение, които трябва да бъдат осигурени от държавата по силата на Хартата на човешките права, която България е подписала.

В решението на съда се казва, че забавянето по тези дела не се дължи само на пропуски на съдии, прокурори и на следователи. Отговорност трябва да се търси и за неспособността на държавата да предостави достатъчно ресурси, за да бъдат разгледани делата по ефективен начин, както и да организира правосъдната система по начин, че тя да отговаря на изискванията.

Само по имотното дело вината се прехвърля на съдиите, които не назначили експертиза за спорния имат и не могли да съберат доказателства по спора.

Страсбургският съд съобщава, че се обърнал към правителството с въпрос дали има системен проблем с темповете за разглеждане на делата у нас още през февруари 2010 г., но отговорът на София не се коментира в решението.

В момента в съда очакват разглеждане на първа инстанция още 700 жалби за бавен процес срещу България – 200 по наказателни дела и 500 по граждански.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• съдът в Страсбург
• правосъдие