Снимка: Монте Мюзик

Ценителите във Варна и София ще имат възможност да видят прочутото произведение на Пучини "Турандот" - в морската столица на 23 октомври и в столичната зала 1 на НДК на 25 октомври.  Ето какво споделя оперната прима Цветелина Василева за своята роля.

Къде подреждате Турандот в палитрата от героини, които сте пресъздали на сцената - Виолета, Дездемона, Тоска и още толкова други...

В момента я поставям на първо място. "Турандот" е любима моя опера, която ме свързва и съдбовно с Варненската опера. В професионалния ми живот първата ми премиера с "Турандот" бе на варненска сцена с Гена Димитрова в ролята на Турандот. Тогава изпълнявах ролята на Лиу и бях много впечатлена от начина, по който Гена изгражда образа на Турандот. Изпълнявайки Лиу и на други сцени, наблюдавах как се превъплъщават в този образ различни певици, но в моята памет Гена Димитрова ще си остане най-ярката Турандот.

Става дума за онази знаменита постановка от 1994 година, когато Варненската опера представя "Турандот" в Летния театър...

Да. По-късно аз самата започнах да пея Турандот, харесвам тази героиня и отдавна я чувствам много близка.

Как развихте Вашата интерпретация на Турандот?

Преди няколко години получих предложение да изпея тази роля в Щатите. Имах такъв голям успех, че получих предложения и за други постановки. Наистина, след всяка постановка, дори може да се каже след всяка репетиция и всеки спектакъл, артистът обогатява своя персонаж. Изкуството се ражда и усъвършенства именно в работата с диригента, режисьора, колегите и целия екип на постановката. Преди две години участвах в една много хубава постановка в Шанхай със страхотен италиански екип. Интересното в случая е, че китайските домакини внесоха някои корекции в образа, съобразени с тяхната традиция и това го обогати, а ми донесе и удовлетворение. Пяла съм със състава на Пучиниевия фестивал "Турандот" в Торе ди Лаго, където е къщата-музей на Пучини. С тази постановка участвах и в Савонлина фестивал във Финландия. Що се отнася до моята интерпретация, аз имам малко по-специално отношение към образа и по-друго вокално отношение към него. Моят глас не е гласът на Гена Димитрова, затова пригодих Турандот към моя глас и към моя натюрел.

Ако драматизмът при Турандот произтича от двете й противоположни същности - първоначално жестока, а накрая влюбена, Вие поставяте акцент върху лиричната Турандот, която отговаря на Вашата същност...

Да, за мен Турандот не е тази източна ледена принцеса, която е погубила много хора, следвайки някаква своя, неразбрана от другите, истина. За мен истинската Турандот се разкрива, когато среща за пръв път Калаф. Тогава се създава нейната истинска същност. Когато среща точния човек, в нея се зараждат непознати чувства и това става на неосъзнато ниво, дори извън наложения дворцов контрол...Това е Турандот, женствена, красива, щедра, променена от любовта.  Самата музика го подсказва, а и операта завършва метафорично с думите "Неговото име е любов. Любовта е светлина". И наистина – "Турандот" е опера за живота, любовта и смъртта. Както е и в живота – любов, живот, смърт. И лошото трябва да получи възмездие, а доброто - цялата почит на хората, както гласи веруюто на Пучини.  Няма да забравя вълнението, което изпитах в къщата-музей на Пучини в Торе ди Лаго. Усещаш сякаш присъствието на великия композитор сред обстановката, в която той е живял, сред многото снимки, които го показват на лов, в лодка, в красивия му дом. Всичко говори за това какъв голям естет е бил Пучини и колко много е обичал живота.

Само един естет може да създаде толкова изящна музика...

Музиката на "Турандот" е много богата. Това е едно от най-ярките произведения на Пучини, може би най-хубавата му опера. Оркестърът е много разгърнат, достига на моменти симфонично звучене. „Турандот“ се откроява с широка гама от чувства – драматизъм, лиризъм, грация, хумор, даже гротеска. За мен, предполагам и за зрителите, най-интересен е ароматът на Изтока с неговото характерно звучене.

Добре се познавате с екипа, с който ще изнесете спектакъла на "Турандот" във Варна на 23 октомври и в НДК, София на 25 октомври.

Да, така е. С Иван Момиров сме пели многократно тази опера в България и в чужбина. Той е един изключително гласовит изпълнител, който работи в дълбочина образите си. Като Калаф е един от най-добрите тенори, а аз съм пяла с мнозина от тях. Важното за Калаф е да има подходящия глас за тази роля. Щастлива съм да пея и с Илина Михайлова, и с Деян Вачков, с които сме се срещали и в други постановки и концерти. Надявам се да направим хубави спектакли както във Варна, така и в София, особено след като Маестро Найден Тодоров е на диригентския пулт.

Цветелина Василева, винаги бляскава на сцената, каква е в живота?

Цветелина Василева си е Цветелина Василева. Един нормален човек, който прави всички обикновени неща, свързани с бита и с близките хора. Радвам се на малките неща, един малък жест може много да ме трогне. Стремя се, особено в последно време, да не се задълбочавам. Напрежението около COVID ни промени, но за нас, хората на изкуството, независмо от условията, работата си остава, готвим се по същия начин за сцената, отговорността е една и съща.  Изкуството е ароматът на живота, то създава човека. Убедена съм, че без изкуство животът е невъзможен. А другото, каквото и да е, то непременно ще дойде.

Автор: Виолета Тончева

 

Коментари Напиши коментар

1

Я па я..!

преди 1 месец

Аз пък си нямам любима опера. Ту , да му се не види!