Навиците, онези вредните, от които трудно бихме се отървали, карайки ни да потъваме в лъжливо спокойствие изследва „Мъртвият град“. Постановката може да гледаме в „Сълза и смях“, а ролите изпълняват Марина Александрова - Мандарина, Ирмена Чичикова и Христо Терзиев. Последният е русоляв симпатяга, част от трупата на Народния театър. Може да сте го засичали на малкия екран в тв предавания, сериали като „Хотел България“ и "Етажна собственост", а съвсем скоро ще го гледаме и в „Играчи“ пo bTV.

Кой живее в „Мъртвият град“?

Ясно е, че става въпрос за метафора. В „Мъртвият град“ тихо си спят отминалите мечти на хората. Техният сблъсък между реалност и очаквания. Жителите му са подобия на себе си. На това, което са били или са очаквали да бъдат, празни опаковки.

Ти виждаш ли наоколо такива хора?

Дори и да виждам, не са част от приятелите ми. Близките ми се занимават със смислени неща. Що се отнася до моя герой, и той някога е имал идеали, но в последствие се е опошлил.

Какъв е той?

Потънал е дълбоко в собствената си низост. Има си битово-материални мечти и се придържа към тях. Нищо не преодолява. До края на пиесата не се променя, няма катарзис, който да го разтърси и промени. Остава си на същото ниво.

А ти преодоляваш ли вредните си навици?

Не мога да откажа цигарите, но се опитвам да вървя към по-добро. Боря се да не се изнервям лесно, да съм търпелив. Изобщо да не съм припрян се оказва голямо предизвикателство за мен. Надявам се, че ще се справя.

Случвало ли ти се е да се “подхлъзнеш” и да загубиш някакви свои принципи, на които си държал?

Това е непрестанна битка на живот и смърт. Случва се всеки ден. Едно малко решение, неправилен избор могат да те накарат да тръгнеш по път, по който не си очаквал и не искаш да вървиш. Дори да си заклеймявал другите, че са се подхлъзнали.

Като актьор правиш компромиси. Имаш ли поставена граница, при която си казваш: стоп – от тук нататък не бих продължил?

Отдавна съм си поставил граници. Може би вече не бих се снимал в реклами. Губиш творческото, усещаш се като вид продукт.

Играл си на много сцени. Има ли разлика между тези в малките градове и големите, в София?

Първо бях в Ловешкия театър. Играх един сезон в Театър „София“ и вече съм в Народния театър. Има разлика на всяка сцена. Впрочем с представленията в Ловеч обиколихме цяла България. Един спектакъл, като се направи в провинцията, се играе няколко пъти в града, след което трупата започва да обикаля. И ние много пътувахме. Изръчкахме всичките околности. Зрителите искаха да гледат, останах с впечатление, че няма място, което да не се нуждае от театър. Особено в малките градчета една постановка си е направо събитие.

Какво те впечатлява извън театъра?

Имам дете и то ме вълнува най-много. Записах магистратура в СУ „Климент Охридски“ в журналистическия факултет и трябва да пиша дипломна работа.

Ще въведеш ли сина си в актьорската професия?

Той е само на 2 години и половина. Най-добре сам да си избере какво да прави. Няма да му давам насоки като порасне. Не бих му натрисал изкуството, само защото аз се занимавам с него. Сега четем книжки заедно. Припомних си детството с тях.

Какъв баща си?

Дисциплиниран. Той е в такава възраст, в която не искам да го разглезвам, но е важно да го науча да вярва в себе си – да съзнава мястото си и да бъде отговорен.

Цялото интервю с Христо Терзиев, вижте в Tialoto.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: