Снимка Bulgaria ON AIR

"Все по-малко стават хората, които са готови и искат да берат розов цвят. Това е най-големият проблем пред сектора. Ние от години алармираме за него“, каза председателят на Националната асоциация на розопроизводителите Христо Николов за "България сутрин".

„Ако в останалите направления - комуникация с преработвателите и подкрепа за земеделците при закупуването на торове получаваме разбиране, съдействие и подкрепа, то при решаването на проблема с работната ръка нямаме абсолютно никакво движение. И няма никакво разбиране от страна на държавата", допълни Николов в ефира на www.bgonair.bg/Bulgaria ON AIR.

Той добави, че без помощта на държавата розопроизводството е изчезващ бизнес. Изкупната цена на розовия цвят се понижава.

"Към момента договорите, които официално са подписани между преработвателните мероприятия и производителите, са от порядъка на 3,50 - 3,70 лв. за килограм, като очакваме в хода в кампанията да има покачване на цената. Спрямо миналогодишната цена наблюдаваме увеличение от 20 до 30%, но това увеличение не успява да покрие увеличените производствени разходи на земеделците",  По думите му цените на основните суровини, гориво, работната ръка и торове са драстично нагоре.

Събирането на розов цвят започва между 5 и 6 часа сутринта, като продължава до обяд. По думите на Николов, обикновено тази работа в България се извършва от нискоквалифицирани работници - роми. „Говорим за трайно безработни хора, които имат условия да заработват между 50 и 100 лв. на ден. Колкото и да е непривлекателна работата, в някои райони на страната хора с инженерно образование трудно получават такива пари. Този проблем с работната ръка на полето не стои само пред розопроизводството, непосредствено след нас с него се сблъскват производителите на череши, на полски плодове и зеленчуци", коментира председателят на Националната асоциация на розопроизводителите.

За последните 3-4 години в България средният добив на розов цвят от единица площ е спаднал с над 20%.

"Този проблем се дължи на липсата на работна ръка, ние системно не успяваме да оберем градините си и всеки ден остава розов цвят, който пада на земята. Но през последните години секторът ни може да се радва на що-годе адекватна подкрепа, все пак държавата не е неизчерпаем извор. Включени сме в национална програма за растителна защита, получихме и обезщетение по линията за Ковид, както и обезщетение във връзка с войната в Украйна. Това не може да компенсира всичките ни нужди, но е голяма помощ", сподели Христо Николов.

"Над 99% от преработената суровина отива в чужбина. Ние тук нямаме добавената стойност на крайния продукт. Българското розово масло е суровина за парфюмерия и козметика, на места и за фармацевтичната индустрия", заяви Николов.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase