Българското общество не е подготвено да посрещне силно земетресение и неговите предизвикателствата. Липсва обучение на хората, така както е в Япония. Това каза пред БТА сеизмологът проф. Емил Ботев от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, цитиран от в. Монитор.

 

Според него всяка година в страната се регистрират средно между 800 и 1200-1300 труса, епицентърът на част от които е извън територията на страната.

 

"Почти изцяло това са микроземетресения и не се усещат от хората", посочи Ботев.

 

Ученият разказа още, че едни от най-сериозните трусове, случили се в Европа през миналия век, са станали точно в България. В периода от 1901 до 1928 г. на нашата територия са станали 6 много силни земетресения, които са предизвикали много разрушения и са взели жертви. 

 

Успокоение за учените е, че скоро такива силни катаклизми не се очакват, тъй като средно статистическата повтаряемост на разрушителните трусове с магнитут над 7 за територията на България е около 250 години.

 

Повод за разговора с проф. Ботев станаха негативи на фотографа Онорио Марколеско, които са съхранявани в Регионалния исторически музей във Варна и изобразяват свличания и разломи на земни маси в района на Велико Търново. 

 

Онорио Марколеско е роден в Тулча, но придружавайки войските на генерал Гурко като военен фотограф през 1877 г. и се установява в Габрово. След Освобождението Марколеско се мести във Велико Търново, където става хроникьор на първото Велико народно събрание. Приятел на Карел Шкорпил, член на Варненското археологическо дружество. От началото на 20 век се преселва във Варна, където умира през 1918 г.