Състоянието на зърнените култури в област Добрич е тревожно заради екстремното засушаване, алармират земеделските производители.

Количеството на падналите валежи през тази стопанска година е с 50% по-малко в сравнение с последните 60 години. Най-тревожно е състоянието на пшеницата, като предвижданията са добивите да бъдат изключително ниски.

По думите на проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт причините за лошото състояние на зърнените култури са комплексни – екстремното засушаване, силните ветрове, както и големите температурни амплитуди, предаде БНР.

"Надявам се в рамките на 7-8 дни да паднат дъждове, защото в противен случай добивите ще бъдат редуцирани значително - 30-40%, но ще има добиви. Ако не паднат дъждове обаче, какво правим?", коментира той.

Според земеделския производител Петър Петров за разораване на площи все още не може да се говори, но тревогата вече е и за пролетниците.

Как да се привлекат кадри за работа в селското стопанство у нас в предстоящия сезон 2020 и какви допълнителни мерки за подкрепа на сектора да бъдат предприети заради кризата с коронавируса – това са ключовите теми пред синдикатите и браншовите работодателски организации в сектора.

Сред обсъжданите варианти е привличането на завърнали се от чужбина наши сънародници, които са квалифицирани за работа в земеделието. Друго предложение е вместо да полагат 14 дни обществено полезен труд, дълготрайно безработните на социални помощи да могат да се наемат като сезонни работници в селското стопанство.

От Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ предлагат също в схемата за запазване на заетостта 60:40 да се включи и селското стопанство.

По информация на социалното министерство 6 000 от новорегистрираните безработни в кризата са квалифицирани работници от селското стопанство, които са се завърнали от Западна Европа. Тези хора могат да бъдат привлечени като работна ръка у нас, смята председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ Светла Василева.

Протеснението е обаче, че в чужбина получават доста високо заплащане – 6-7-8 до 9 евро на час, докато тук нашата часова ставка е 1.80 – 1.90 евро.

От федерацията предлагат мерки, които предстои да бъдат обсъдени и на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Едната е икономическата дейност селско стопанство да бъде включена в обхвата на схемата 60:40 за запазване на заетостта. Светла Василева дава пример със свиневъдството, при което се отчита сериозен спад на продукцията през 2019 година.

Друга мярка, която синдикалистите предлагат, е привличането на трайно безработни на социално подпомагане като сезонна работна ръка, която от години не достига. Като плюс на това предложение Василева отбеляза факта, че тези хора, заети обичайно с общественополезен труд в общините, сега не работят.

Така те ще получат няколко пъти повече от тази социална помощ, която получават.

От 21 април регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители могат да заявяват по електронен път новите образци на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа – т.нар. еднодневни договори, които в извънредното положение могат да бъдат и с по-голяма продължителност. Отчита се интерес към наемането с еднодневни договори, които бяха въведени за първи път през 2015 година, посочи Дина Христова от Главната инспекция по труда.

По думите й ежегодно този вид договор надхвърлят 200 хиляди. За тази година до момента вече има над 50 хиляди заявени образци през системата. Тези работници не губят своите социални и осигурителни права, припомни Дина Христова. Казано иначе, ако те получават социални помощи, ще продължат да получават социални помощи или обезщетение за безработица.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: