Последният ден на октомври се отбелязва като Международен ден на Черно море.

Днес се навършват 23 години от подписването на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от шестте черноморски държави – България, Румъния, Русия, Турция, Украйна и Грузия.

През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.

Според Димитър Попов от фондацията на природозащитните сдружения "Зелени Балкани" през последните 20-30 години повечето изследвания установяват възстановяване на чистотата на морските води.

"Това до голяма степен се дължи на възприетото законодателство, най-вече на ниво ЕС, което значително е подобрило качеството на заустваните води в реките, особено на Дунав. В последните 10-15 години има подобрение на състоянието на пречиствателната инфраструктура, защото повечето пречиствателни станции за отпадни води по нашето крайбрежие се разшириха. Все още на места обаче не успяват да постигнат нужния капацитет за летния туризъм”, коментира той пред БНР.

Макар експертите да отчитат напредък, има и нерешени проблеми на хоризонта, един от които е биологичното замърсяване.

Инвазивни видове и свръхулов ограничават рибните запаси.

"Едва ли биологичните запаси на Черно море ще достигнат някога нивата си от миналото", предупреждава Димитър Попов.

Той посочи, че в чужбина на много места се търси решение чрез създаването на аквакултури.

"По нашето крайбрежие изобщо няма такива, като изключим фермите за черна мида, които са много успешен бизнес, подпомагащ естественото пречистване на черноморските води. По европейска оперативна програма се създадоха рибарски пристанища по цялото ни крайбрежие, но какво правим за подобряването на състоянието на рибния запас? Мисля, че нямаше да е лошо доста от мерките по тази програма да се насочат към създаването на аквакултури и методи, които да ни осигурят така желаната морска храна, но не за сметка на свръхулов", коментира Попов.

Сигнали за умрели делфини по българското крайбрежие това лято разтревожиха обществеността и събудиха опасения за драстично намаляване на популацията им.

Трите вида черноморски делфини − обикновен, муткур (наричан още Морска свиня) и афала, са защитени и световно застрашени видове.

Известни с високия си интелект и дружелюбното си отношение към хората, делфините се възпроизвеждат много бавно.

Според Попов причина за това са както характеристиките на китоподобните – те не се размножават всяка година, полагат дълго време грижи за малките си, бременността трае 12 месеца, така и фактори, причинени от човека.

"Морските бозайници в Черно море са били обект на интензивна експлоатация. През 1966 г. в България е въведен мораториум на индустриалния делфинолов. Причината за забраната е била икономическа – разходите, свързани с търсенето на тези животни в морето са били по-високи от приходите от тяхното унищожаване. Те са били избивани основно заради мазнините им, използвани в индустрията. Но със създаването на синтетични заместители става по-изгодно да не се използват делфини и китове. По данни за популацията им от 2013 г. за целия басейн има между 200 000 и 400 000 индивида. За сравнение ще споделя, че се счита, че през първата половина на ХХ в. общата бройка на добитите от индустриалния делфинолов индивиди са между четири и пет милиона", каза Попов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• делфин
• черно море
• риба