Зимата увеличава смъртността по цял свят - в западноевропейските държави средно с 10-15%, в Китай - с около 40%. Правилото е, че тежката зима води до повече фатални случаи в по-бедните държави.

У нас по климатични норми най-студен месец е януари. С малки изключения, когато е бил нетипично по-топъл, това е месецът с най-висока смъртност, показват данните на НСИ за последните 15 г. с окончателно обработени сведения по месеци, пише "24 часа".

За целия период най-малко българи се разделят с живота през септември. Като се сравнят максимумите и минимумите в траурната статистика след 2000 г., се вижда, че разликата между тях е средно 45 процента. За този период най-малко е било януарското увеличение на смъртността през 2014 г. - 28%.

А най-драстично през 2000 г. - 81%, като в абсолютни стойности разликата между починалите през януари и септември е 6255 души в полза на зимния месец (изходните числа са 13 966 и 7711). През конкретната година той е средно с 4 градуса по-мразовит от нормата.

Януари 2017 г. е най-студеният за последните 53 г., обясни метеорологът Симеон Матев. Предварителните изчисления показват, че той ще е с 6 градуса по-студен от средномесечната норма. За студа като фактор за повишена смъртност говори още Хипократ. Но връзката става обект на сериозни научни изследвания чак през 70-те години на XX в.

Европейските проучвания откриват парадоксална зависимост - най-голям е ръстът в южните държави с по-топъл климат. А не в северните мразовити страни с най-ниски абсолютни температури, както би могло да се предположи. Въпреки че мерят едни от най-брутално ниските градуси, скандинавските страни нямат голяма разлика в сезонната смъртност. Докато в държави с по-големи колебания на зимните температури през годините има повече фатални случаи.

Обяснява се с човешкото поведение и адаптация като спецификата в начина на обличане, осигуряване на отопление, изолацията на дома, преценката на рисковете от ниските температури, закаляването. Например ръстът на смъртност варира от 10% във Финландия до 28% в Португалия.

Според изследователите факторите, които са генерално свързани с т.нар. излишна зимна смърт, включват нисък БВП, бедност, недостатъчни национални разходи за здравеопазване и профилактика, невъзможност за поддържане на температурен комфорт в дома и др.

Но също така влияят застаряването на населението, физиологичните реакции, по-големият сърдечносъдов риск и сезонни болести като грип, пневмонии, измръзвания, фатални травми при падане. Непосредствената основна причина за високата зимна смъртност са сърдечносъдовите и респираторните заболявания. Особено при по-възрастните хора и тези с хронични здравословни проблеми.

Приема се, че около половината от допълнителните смъртни случаи се дължат на мозъчно-съдови заболявания и исхемична болест на сърцето, а друга немалка част - на усложнени вирусни инфекции на дихателните пътища. Изследователската група Eurowinter установява, че процентното увеличение в общата смъртност на 1 градус понижение на температурата са по-големи в топлите райони, отколкото в по-студените.

Например с 2,15% за Атина в сравнение с 0,27% за Южна Финландия. Един от изводите на учените е, че в държавите с по-студен климат хората се обличат по-адекватно към времето, докато южните народи по-рядко носят шапки, ръкавици, топли обувки и нямат нагласа, че може да се нуждаят от гарантирано отопление за дълги периоди през зимата.

Друго сравнение на краткосрочните ефекти от студ в 15 европейски града констатира, че намаление с 1° в температурата е било свързано с 1,35% увеличение за всеки от дните. Логично най-видим е ефектът при възрастните. В проучванията извън Европа учените също тръгват от хипотезата, че излагането на екстремни зимни метеорологични условия може да предизвика физиологични натоварвания върху организма.

Особено място сред тях заемат хиперкоагулацията (повишено съсирване на кръвта) и инфекциите, които имат основен принос за повишаването на смъртните случаи. Възрастните хора, с техния намален физиологичен резерв, са по-уязвими по отношение на тези влияния, отколкото по-младите и активните физически.

В северното полукълбо повечето правителствени статистики за зимната смъртност се базират на сравняване на умиранията през декември - март. У нас за 15-те години след 2000-а първенството по ниски градуси по данни на НСИ обикновено държи месец януари.

Изключение правят 2003 г. (март), 2005 г. (март), 2012 г. (февруари) и 2013 г. (декември). 65% от българите умират от болести на сърцето и съдовете. По статистика 65% от умиранията у нас са свързани със сърдечносъдови проблеми.

През последните години съществено намаляват фаталните инфаркти. Но няма подобрение в прогнозите при инсултите. Очаква се с разкриването на специализирани центрове за тяхното лечение да се намалят фаталните случаи. През студените месеци заради свиването на кръвоносните съдове намалява трансферът на топлината към кожата - организмът се стреми да пази топли вътрешните органи.

Теоретично това увеличава с около 1 л кръвта във вътрешността на тялото и увеличава налягането в близките съдове. Излишният обем се отстранява отчасти чрез бъбреците като урина и отчасти в общото междуклетъчно пространство.

Така се увеличава концентрацията на кръвни клетки, холестерол и фибриноген с около 10%, а вискозитетът на кръвта - с около 20%. Което вдига риска от тромбози и съответно от инфаркт и инсулт. Британски учени установяват в свое проучване, че смъртността от коронарна тромбоза достига пик около 2 дни след застудяване, а смъртността от усложнения на дихателни инфекции - 12-ина дни след екстремно ниски температури.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• смърт
• студ
• статистика
• инсулт
• инфаркт