Странен ритуал правят жители на селата край Дунав. Там могат да се видят панахиди, при които покойник няма. Притиснати от самота, бедност и купища неволи, възрастните хора в селата край Лом си ги правят приживе, разказват местни свещеници.

"Старците се толкова смачкани и отчаяни от живота, че не знаят на кой свят са. Някои чакат смъртта като спасение, а мнозина се боят, че ще си отидат в забрава, без близки, които да ги изпратят достойно!", казва отец Георги от Лом пред "Труд".

Най-често помени още докато са живи, си поръчват баби от селата в равнината Златия между Лом и Козлодуй, споделят духовници. В тези, но и в много други малки селища в Северозапада са останали вече само по шепа хора – предимно възрастни и самички.

Повечето обитават грохнали като тях къщи, в които вечер едва мъждука по една електрическа лампа, съседи няма, а домовете наоколо от години са празни.

"Живеем в пустош. Като дойде време да си ходим, няма да има даже кой да ни намери!", казват с горчивина старците.

Повечето от тях са болни и възрастни. Трудно се снабдяват с хляб, а зимно време едва успяват да излязат на двора за наръч дърва. Точно през зимата си отиват най-много хора, понякога роднините и съселяните им разбират, че вече ги няма дни и седмици по-късно.

Затова, докато още са на крака и имат по нещо в дворовете и градинките си, пенсионерите си спретват помени с угощение  с останалите в селцето. Макар и приживе, панихидата ще им осигури човешко изпращане и по-нормален път към  другия свят, ако го има, вярват те.

Както си му е редът,  кандидатите за отвъдното колят овца или кокошка, според възможностите си, правят курбан чорба, месят хлябове, редят трапеза с няколко вида манджи и шишета с ракия и вино. Някои дори подреждат край масите дрехите и вещите, с които трябва да ги изпратят към оня свят. Всичко си върви като на истински помен. Само дето няма покойник.

"На такива панихиди свещеникът прекажда масата, дава причастие с хляб и вино и чете молитва, но не за гроб и не споменава име", разказва отец Георги.

Първата панихида на живо на свещеника от Лом го хвърлила в шок, спомня си той. Преди години негов приятел – поп във видинско село, го помолил да го замести при опяването на две сестри близначки.  Когато отишъл в посочения дом обаче, свещеникът заварил само един ковчег и жена, навела глава над него. Както повелява канонът, попът запалил свещ, сложил я в ръцете на „покойницата” и чак тогава видял, че е жива.

"Кипнах, помислих, че си правят лоша шега с мен, но ми обясниха, че е местен обичай, и макар и със свито сърце, свърших каквото трябваше. Като приключих, жената край ковчега рече "Како, ставай, да лягам аз!". Да се смееш ли, или да плачеш, чуди се и до днес поп Георги.

"Имаме много стари и самотни хора в селото. Голяма грижа са ми, защото трудно се справят с живота и са на крачка от отвъдното, а няма кой да ги крепи. Децата им обикновено са в по-големите градове или в чужбина и рядко идват да ги видят. Обикновено ги погребваме за сметка на общината", разказва кметът на монтанското село Славотин Личко Цолов.

За да следят за състоянието на белокосите самотници, по селата са си разработили ефективна методика – сутрин минават по улиците и ако видят, че комините им не пушат, значи има проблем.

Те се стремят да осигурят дърва за огрев и  храна от социалния патронаж за най-немощните хора, но понякога те не могат дори да си запалят печките. Доста самотници се борят с последни сили за оживяването си и в планинското село Превала, разказва кметът му Иван Вълчаров. Тези дни  той се е заел да настани в социален дом или в болница 70-годишна жена, която намерил вкочанена сред отрупаната със сняг стая с потрошени прозорци. Но е виждал и много по-страшни гледки.

"Как да не поискаш в такива случаи да преминеш в отвъдното, или поне да си спретнеш една панихида,  та да умилостивиш Бога да те спаси от мъки", клатят глави пенсионери. Но допълват, че в тъжните помени, разигравани приживе, често има и веселба.
Отначало обстановката е малко официална и скована, даже повече отколкото след истинските погребания. Все пак присъствието на „виновника” за събитието жив сред останалите, дето трябва да го жалят, си е малко стряскащо и конфузно, споделят присъствали на странния обичай. С напредването на времето и  чашите с ракия и вино обаче гостите се отпускат, гласовете се повишават, еква смях, а често се понасят и песни.

Панихиди на живо, които се правят в последните години от стари и самотни хора, не са ново явление, коренът им е в далечното минало, коментират историци. Ритуал, наречен „помана на живо”,  съществува от векове в  част от крайдунавските села във Видинско. Хората, които символично се изпращат на оня свят, седят на отделна маса от гостите и мълчат през цялото време.

Трапезите се отрупват с храна и вино, раздават се дарове,  свещеникът чете молитва, а оплаквачките нареждат скръбни думи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• панахида