Пари и вещи, взети при кражби. Снимка: архив, БулФото

67% от българите се страхуват да не станат жертва на битова престъпност, сочат данните от национално изследване на Exacta Research Group, проведено в периода 5-11 февруари по поръчка на Агенция „Фокус”. В изследването са обхванати 1000 пълнолетни българи от цялата страна.

25% заявяват, че не се безпокоят от посегателства върху тях или имуществото им. Страховите нагласи са по-разпространени сред хората на възраст над 59 години, сред жените и сред бедните българи.
Жителите на столицата декларират по-висока тревожност в сравнение с жителите на провинцията.

В същото време изследването регистрира, че най-масовите прояви на битова престъпност през последните 12 месеца са кражбите. Най-разпространени са кражбите от дома, от които твърдят, че са пострадали през последната година около 15% от българите. Веднага след това с равни дялове се нареждат кражбите от вилите и джебчийските кражби, от които са пострадали по около 10 процента от българите.

Много разпространени са още кражбите на селскостопанска продукция, за които сигнализират около 10% от българите, както и измамите, сочени от аналогичен дял респонденти. На този фон, престъпления като грабеж, побой и сексуално насилие, се срещат сравнително по-рядко, въпреки че и техните дялове са непренебрежими. 5% от участвалите в изследването твърдят, че са пострадали от грабеж, 3% - от побой и също толкова са жертвите на сексуално насилие.

В сравнение с предходни години се регистрира ръст на оплакванията от кражби във вилите на българите. Повече са и хората, които днес твърдят, че са били изнудвани.

83% от българите пък са силно разтревожени от възможността след години в България ромското население да преобладава над българското. Най-висока чувствителност по темата се регистрира сред жителите на провинцията и сред възрастното население на страната. Според анализаторите тези данни за пореден път свидетелстват за масови страхови нагласи за демографското бъдеще на българската нация.

В изследването е поставен въпрос какво трябва да се предприеме, за да се преодолее демографската криза. Основното решение, според представите на близо половината българи, се отнася до търсене и прилагане на стимули - най-често финансови и социални, за повишаване на раждаемостта сред българите. Конкретно се предлагат мерки срещу безработицата, отпадане на подоходния критерий за детските надбавки, увеличаване на размера на детските надбавки, ръст на парите за обезщетение за гледане на дете до 2 години, данъчни облекчения за семейства с две и три деца, изграждане на нови ясли и детски градини и др.

Сред вижданията за справяне с демографската криза има и такива, които са по-скоро репресивни. Подобни нагласи се срещат сред около една пета от българите, предимно жители на областните градове, високообразовани респонденти и такива, които изповядват националистически идеи. Предлага се да се работи върху ограничаване на раждаемостта сред малцинствените групи, както и да се повиши контролът върху изплащане на обезщетенията и социалните помощи за ромите. Макар и в единични случаи се срещат предложения като това да се криминализират абортите и раждането от непълнолетни лица, както и да се ограничи притокът на бежанци у нас.

Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!


 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase