По думите му българските зърнопроизводители са започнали да инвестират повече средства в по-скъпи семена, торове и препарати.

„Новите технологии в страната се използват максимално добре и се въвеждат постоянно нови практики. Опитваме да въвеждаме нововъведения при напояването, както и в начина, по който се обработва земята“, каза Методиев.

Той обясни и препятствията пред някои от производителите. „Зърнопроизводителите, които са и собственици на обработваемата земя са по-спокойни при обработката и инвестирането в нови технологии, а при арендуваните земи се поема по-висок риск заради несигурната възвращаемост на инвестициите“, коментира Методиев.

„За тази година се очаква реколтата да бъде с около 15%-20% повече от миналата, защото условията са много благодатни. Въпреки че не е прибрана, се предвиждат между 4,5 и 4,8 млн. тона пшеница, около1,5 млн. тона слънчоглед и 2 млн. тона царевица“, посочи той.

Цените в световен мащаб се определят от най-големите производители на зърно – САЩ, Русия, Канада, а България е пасивен участник в ценообразуването, обясни Методиев.

„Все още има слаб интерес към българската реколта. Цените на варненското пристанище, които обикновено са най-високи, достигат 300 лева за тон на пшеницата с фуражно качество. Относно царевицата все още нямаме нова реколта, но индикативните цени показват 240 лева за тон“, посочи Калин Йорданов от „Карол“.

По думите му царевицата и пшеницата за взаимозаменяеми, до известна степен, а по неписано правило цената на слънчогледа обикновено е два пъти по-висока от тази на пшеницата.